Решение № 647 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, чрез юрисконсулт Кръстев срещу решение № 2172/06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 41/2025 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на съда да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред АС- Пловдив е заповед за налагане на санкции № РД-26-01-980/18.12.2024 г. на директора на РЗОК - Пловдив в частта по т. 9, т. 10 и т. 11, с която на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като изпълнител на болнична помощ по клинични пътеки по договор, сключен с НЗОК, са наложени три санкции "финансова неустойка", всички на основание чл. 460 от Национален рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г., в общ размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 324, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № РД-25-2218/19.11.2024 г. на директора на РЗОК – Пловдив е наредено да бъде извършена планова тематична самостоятелна проверка на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД по изпълнение на индивидуален договор № 161331/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ /БП/ по клинични пътеки (КП), извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури с НЗОК. Обхватът на проверката е бил за м. октомври 2024 г., м. ноември 2024 г. и м. декември 2024 г. за оказване на болнична помощ по КП, в съответствие с общите и специалните условия на НРД за МД 2023 - 2025 г. От приложения по делото Протокол № РД-25-2218-1/02.12.2024 г. е видно, че по задача № 3 проверяващият екип е проверил 20 броя ИЗ (история на заболяването) за дейност м. октомври 2024 г. по КП, по които е отчетено и влагането на медицински изделия: КП № 28 „Диагностика и лечение на остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент с интервенционално лечение“ - 10 броя ИЗ и КП № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“ - 10 броя ИЗ. По т. III от заповед за налагане на санкции № РД-26-01-980/18.12.2024 г. (обжалваната част) са констатирани следните нарушения по документацията и документооборота: При проверката на ИЗ № 72632/2024г. на пациента Н. П. С., ИЗ № 73574/2024 г. на пациента М. А. М. и ИЗ № 75202/2024 г. на пациентката М. З., отчетени по КП № [заличен текст]“ се установило, че в ИЗ са приложени Протоколи за ултразвуково изследване – „[заличен текст]“, регистриращи извършената на пациентите [заличен текст]. В цитираните протоколи обаче не са вписани час и дата на извършване на ултразвуковото изследване. Съгласно описаното е прието, че е извършено административно нарушение, касаещо документиране на дейностите по отчетената КП № 28, изразяващо се в липсата на час и дата на извършване на изследването. Посочено е, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията за надлежно водене на документацията и документооборота по чл. 324, т. 8 от НРД за МД за 2023 - 2025г., във връзка с чл. 55 ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Екземпляр от изготвения протокол е връчен на дружеството - ответник като по делото няма данни в указания срок да е депозирано възражение. При така установеното, директорът на РЗОК - Пловдив е приел, че лечебното заведение е извършило описаните нарушения и същите обосновават налагане на санкции по смисъла на чл. 457, ал. 3 и чл. 460 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. Посочил е, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., тъй като констатираните нарушения не попадат сред изчерпателно изброените в §1, т. 4.2 от ДР на НРД за МД за 2023 – 2025 г. В резултат на това е издал Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-980/18.12.2024 г., с която са наложени оспорените 3 броя санкции - по т. 9, т. 10 и т. 11. В мотивите на заповедта е прието, че нарушенията са извършени за трети път за календарната 2024 г. по изпълнение на индивидуален договор № 161331/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по НРД за МД за 2023 – 2025 г. Отбелязано е, че на 04.11.2024 г. има влязла в сила Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-794/18.10.2024 г. С решение № 2172/06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 41/2025 г., Административен съд - Пловдив е изменил заповед за налагане на санкции № № РД-26-01-980/18.12.2024 г. на директора на РЗОК - Пловдив в частта по т. 9, т. 10 и т. 11, с която на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като изпълнител на болнична помощ по клинични пътеки по договор, сключен с НЗОК, са наложени санкции "финансова неустойка", всички на основание чл. 460 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. за нарушение на чл. 324, т. 8 от НРД за МД за 2023 - 2025г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, в общ размер на 3000 лева като е намалил на основание чл.172, ал. 2 от АПК размера на всяка една от тях от 1000 лв. на 400 лв. За да измени оспорения индивидуален административен акт, съдът е обосновал правен извод, че нарушенията са извършени в условията на повторност, а не за трети път, противно на приетото в заповедта за налагане на санкции. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства, като е изяснил фактическите обстоятелства по спора, но е тълкувал същите в разрез с относимите към тях материалноправни разпоредби. Приетият като писмено доказателство по делото Протокол № РД-25-2218-1/02.12.2024 г. от извършената проверка, разпоредена със № РД-25-2218/19.11.2024 г. на директора на РЗОК, представлява официален документ, който не е оспорен в хода на съдебното производство по установения ред и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства. Обективираните в него констатации не се оспорват от ответника по касация, с оглед на което следва да се приеме, че безспорно са налице установени нарушения на чл. 324, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО по отношение на трима пациенти. Спорен по делото е въпросът дали нарушенията са извършени повторно или за трети път, съответно какъв следва да е размерът на наложената санкция. Съгласно § 1, т. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г. "повторно нарушение" е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение - ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. Разпоредбата на чл. 460 от НРД за МД 2023 – 2025 г. предвижда, че за трето и следващо нарушение управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в максималния размер, предвиден за повторните нарушения по чл. 455 - 459. Съобразно чл. 454 от НРД за МД 2023 – 2025 г. видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Както беше посочено, съгласно процесната заповед за налагане на санкции административният орган е приел, че нарушенията са извършени за трети път за календарната 2024 г. по изпълнение на индивидуален договор № 161331/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по КП, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по НРД за МД за 2023 - 2025 г. Не е спорно между страните, че на 04.11.2024 г. е влязла в сила заповед за налагане на санкции № РД-26-01-794/18.10.2024 г. Приложена по административната преписка и приета по делото е и заповед за налагане на санкции № РД-26-01-702/03.09.2024 г., влязла в сила на 19.09.2024 г. И с двете заповеди за налагане на санкции, предхождащи оспорената в настоящото производство заповед № РД-26-01-980/18.12.2024 г., са установени нарушения по чл. 324, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Лечебното заведение е било надлежно уведомено за издаването им, съответно е запознато със съдържанието им. От изложеното следва, че има влязла в сила заповед № РД-26-01-702/03.09.2024 г. за първо нарушение по чл. 324, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и влязла в сила заповед № РД-26-01-794/18.10.2024 г. за повторно нарушение от същия вид като и двете са издадени и влезли в сила през календарната 2024 г. При тълкуване на относимата за настоящия спор материалноправна разпоредба следва да се има предвид моментът на налагането и влизането в сила на заповедта за първото нарушение, а не моментът на установяване на същото. В този смисъл е и константата съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 4899/20.05.2022 г. по адм. дело № 1432/2022, VI отд., решение № 2744/15.03.2023 г. по адм. дело № 5964/2022 г., VI отд. и др. Влезлият в сила административен акт се характеризира не само с формална законна сила, т. е. със стабилитет, но и с материална законна сила. Правните последици на влезлия в сила административен акт имат действие спрямо всички субекти, засегнати от него. Обжалваната заповед № РД-26-01-980/18.12.2024 г. е била издадена в същата календарна година като предходните две заповеди. Законовото изискване съгласно § 1, т. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г., за да се приеме, че нарушенията са извършени в условията на повторност, е именно санкцията за същия вид нарушение да е наложена и влязла в сила в рамките на календарната година. Същевременно, систематичното тълкуване на чл. 460 от НРД за МД 2023 – 2025 г., приложим по казуса, води до извода, че описаната хипотеза, касаеща повторност на нарушението, е относима и по отношение на трето и следващо нарушение. Правнорелевантно в случая е нарушението да е санкционирано с влязъл в сила акт, а не дали предходната заповед за налагане на санкции е влязла в сила преди извършване на нарушенията по процесната, както неправилно е приел АС – Пловдив. В допълнение следва да се отбележи, че по своето естество НРД за МД представлява нормативен административен договор. С оглед правната му природа, той се явява специален закон, чието действие дерогира приложението на общите разпоредби на ЗЗО, включително тези, касаещи повторност на нарушението. Действително § 1, т. 16 от ЗЗО гласи, че "повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. В случая обаче е налице законова разпоредба, която дерогира установеното общо правило. По горните съображения настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед на директора на РЗОК - Пловдив е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. Правилно е определен и размерът на наложената санкция, който при конкретните фактически установявания съобразно чл. 460 от НРД за МД 2023 – 2025 г. е с фиксиран размер, а именно в максималния размер, предвиден за повторните нарушения по чл. 455 – 459. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован. При наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което подадената първоначална жалба на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД следва да заплати на РЗОК – Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,25 евро /левовата равностойност на 200 лева/за всяка съдебна инстанция или общо 204,50 евро /левовата равностойност на 400 лева/ за двете инстанции, както и сумата от 102,25 евро /левовата равностойност на 200 лева/, представляваща държавна такса за касационно оспорване. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,