Определение № 6407 от 13.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч чрез пълномощника юрисконсулт Р. Вачев против определение № 528 от 25.03.2025 год., постановено по адм. дело № 149/2025 год. по описа на Административен съд Ловеч, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед № ЗД/Д-ОВ-069/02.12.2024 на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч. Изложени са оплаквания, че определението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че е пропуснат срока за обжалване по чл.60, ал.5 от АПК. Направено е искане за отмяна на определението. Ответникът по частната жалба К. Т. М. от гр. София не изразява становище в дадения срок. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение по искане от К. Т. М. първоинстанционнният съд е спрял допуснатото по силата на чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-ОВ-069/02.12.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ловеч. С тази заповед е прекратено настаняването на малолетната А. А. М. в семейството на бабата и дядото на детето по бащина линия, а именно: Ж. В. М. и Д. А. М. и е постановено временно настаняване на детето при Д. А. М. – дядо по бащина линия, със срок до изясняване наличен ли е влязъл в сила акт на съда и има ли действащи мерки за защита на двете деца от тяхната майка, съгласно издадена Заповед № 20/06.08.2024 г. по гр.дело № 1321/2024 г. на ЛРС и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. За да постанови акта си, съдът е приел, че по делото са установени нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК, от които е извел извод, че от предварителното изпълнение на поцесната заповед биха могли да настъпят трудно поправими вреди от емоционален и психичен характер за молителката К. М. и малолетното дете А. А. М.. Според решаващия съдебен състав новонастъпилите факти и обстоятелства, обективирани със съответните съдебни актове, категорично сочат, че местоживеенето на детето А. А. М. (и нейната сестра Ж. М.) следва да е при майката К. Т. М., като е отпаднала и единствената пречка за това с отмяната на заповед за незабавна защита № 20 от 06.08.2024 г., издадена по гр.дело № 1321/2024 г. по описа на РС Ловеч. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваната заповед представлява индивидуален административен акт, за който по силата на закона - чл.27а, ал.1 от ЗЗДет, е допуснато предварително изпълнение. Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка единственото касационно оплакване за пропускане на 3-дневния срок по чл.60, ал.5 от АПК е неоснователно. Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт не е обвързано с друг срок за предявяване освен този, през който е висящо съдебното производство по оспорване на акта. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на лицето, отправило искане за спиране. В случая такива обстоятелства са издаденият на 07.03.2025 г изпълнителен лист въз основа на влязло в сила определение № 20137190/28.02.2025 г. по гр.д. № 12820/ 2020г по описа на Районен съд София в полза на К. М. за предоставено упражняване на родителските права и определено местоживеенето на децата Ж. и А. М. при нея, както и отмяната на Заповед за незабавна защита № 20 от 06.08.2024 г., издадена по гр. дело № 1321/2024 г. по описа на РС Ловеч, послужила като основен мотив за издаване на заповедта по чл.27 от ЗЗДет. С оглед на това се установява, че на важния обществен интерес относно опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, обусловил издаване на мярката за закрила, убедително е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост – рискът от настъпване на отчуждение между детето и майката, срещу която вече няма необходимост от защита от насилие и рискът от трудна адаптация при промяната на местоживеенето в друго населено място. Правните изводи на административния съд, с които е уважил искането на К. М. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, са обосновани и правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, – шесто отделение,