Определение № 282 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. И. срещу определение № 200 от 07.02.2013год. по в.гр.д.№ 643/2012год. на Окръжен съд – [населено място], с което е постановено връщане на основание чл.275 ал.2 във вр. с чл.262 ал.2 т.1 ГПК на частната му жалба с вх.№1326 от 05.02.2013г. и с пощенско клеймо от 04.02.2013г. против разпореждане №114 от 17.01.2013г. на ОС - [населено място], постановено по в.гр.д.№643/2012г., като просрочена. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че разпореждане №114 от 17.01.2013г. на ОС - [населено място], постановено по в.гр.д.№643/2012г., е получено на 24.01.2013г. – ден петък, последен работен ден от седмицата, в 16,35 часа; че срокът за обжалването му започва да тече от първия работен ден – 27.01.2013г. - понеделник, и изтича на 03.02.2013г. – също понеделник; че частната жалба против това разпореждане е заведена в Български пощи на 31.01.2013г., което също е било ден петък, поради което и е била разпределена за доставяне в първия работен ден – 03.02.2013г., когато е изпратено и допълнение към жалбата с приложен вносен документ, а е получена в ОС - [населено място] на 04.02.2013г. Предвид изложеното счита, че частната жалба не е просрочена и иска отмяна на атакуваното определение. Ответниците по частната жалба [община] и Окръжна прокуратура [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Настоящият състав намира за законосъобразна преценката на въззивния съд, че са налице предпоставките за връщане на подадената частна жалба като просрочена. От данните по делото е видно, че препис от разпореждане №114 от 17.01.2013г. на ОС - [населено място], постановено по в.гр.д.№643/2012г., е връчен на жалбоподателя К. И. И. на 24.01.2013г. чрез Бюро призовки при СГС. Това обстоятелство изрично се потвърждава и от самия жалбоподател в частната жалба, предмет на настоящото производство. Срокът за обжалване на разпореждането е едноседмичен, считано от връчване на преписа, и броен по правилата на чл. 60, ал. 4 ГПК започва да тече от деня, в който е връчено уведомлението на съда - 24.01.2013г.-ден четвъртък- работен ден, и изтича в същия ден на следващата седмица – в случая на 31.01.2013г. – ден четвъртък – работен ден. Видно от приложената на лист 178 от гр.д№643/2012г. разписка, частната жалба срещу разпореждане №114 от 17.01.2013г. на ОС - [населено място] е подадена чрез Български пощи ЕАД на 04.02.2013г. в 16,30ч., тоест след изтичане на преклузивния срок, в който жалбоподателят е могъл да упражни валидно правото си да обжалва този съдебен акт. Следва да се има предвид, че срокът за извършване на определено процесуално действие, както и правилата, по които се изчислява същият, се определя от закона, а не от субективното разбиране на страните в производството. В тази връзка доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Недоказано в процеса е и твърдението му, че частната жалба е депозирана в Български пощи ЕАД на 31.01.2013г. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са ангажирани от жалбоподателя, а приложените по делото такива - /разписката на лист 178/ установяват друга дата – 04.02.2013г. Поради изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,