Определение № 461 от 01.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 835/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. а. х. д. № 2845/25 год. по описа на Районен съд- гр. Бургас. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: Хронологичното развитие на делото е следното: Пред Софийски районен съд / СРС/ е било образувано н. а. х. д. № 9545/26 год. по жалба от /фирма/ чрез пълномощника му адв. Г. Д. срещу Наказателно постановление НП № 875127 – F./16.02.2026 г., изд. от Х. Б. М., изпълнителен директор на НАП, [населено място], [улица], с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5112,92 евро, на осн. чл.105, ал.2 от Закона за хазарта. С определение от закрито съдебно заседание, рег.№ 3134/15.07.2026 г. на съдията-докладчик по делото е прекратено образуваното съдебно производство поради неподсъдност на делото на СРС и делото е изпратено на РС – гр. Бургас, който е приет за компетентен да се произнесе по жалбата срещу наказателното постановление. Пред Районен съд- гр. Бургас е образувано н. а. х. д. № 2845/25 год. по описа на същия съд. С определение от закрито съдебно заседание, рег.№ 2207/08.09.2026 г. на съдията-докладчик по делото съдът е приел, че е местно компетентен да разгледа делото. Със същото определение е прекратено образуваното съдебно производство пред РС – гр. Бургас и делото е изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност по съображения за наличие на предпоставките на чл.43, т.1 от НПК, поради това, че местоживеенето на всички свидетели и това на актосъставителя по делото е на територията на Софийски районен съд, поради което разглеждането му от Районен съд – гр. Бургас би довело до неоправдани разходи за пътни и други разноски и като цяло би оскъпило производството по делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за местоживеенето на актосъставителя и свидетелите по делото, съгласно акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, намери следното: От съставения акт за установяване на административно нарушение се установява, че актосъставителят и свидетелите по акта имат адрес за призоваване в [населено място], ТД на НАП. Дружеството жалбоподател /фирма/ има седалище и адрес на управление в [населено място]. По делото не са посочени участници в съдебното производство, които да имат местоживеене на територията на съдебния район на РС – гр. Бургас. При тези данни ВКС намери, че независимо, че делото е местно подсъдно на РС – гр. Бургас, са налице предпоставките на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност по делото и същото следва да се изпрати за разглеждане на друг еднакъв по степен съд, а именно - Районен съд-гр.София. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК, / субсидиарно приложима на осн. чл.84 от ЗАНН/ която дава процесуална възможност по решение на касационната инстанция, независимо от принципа за местната подсъдност делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, когато много свидетели, а в случая и представителите на административно наказаното лице като жалбоподател, както и административно наказващият орган са с адреси за призоваване в района на този съд. По настоящото дело този критерий е изпълнен, поради това, че всички участници в съдебното производство имат местоживеене в района на един съд, който е СРС и няма лица, които да са с местоживеене в района на местно компетентния съд. Тези фактически данни определят основателността на искането на съдията-докладчик от РС-гр. Бургас за промяна на местната подсъдност на делото и същото следва да се уважи, поради наличието на съответните предпоставки за това по чл.84 от ЗАНН, вр.43, т.1 от НПК, както и с оглед постигане на процесуална икономия и бързина в процеса. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение