Определение № 118 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11344/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частна жалба на Т. Г., гражданин на Република Турция срещу определение № 17251 от 18.09.2024г., постановено по адм.д .№ 6584 по описа за 2024г. на Административен съд - София град. Релевирът се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, вид „Д“ за Република България от 19.03.2024г. на Първи секретар Консул, ЗКК-Истанбул на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Съдът правилно е преценил, че се касае за оспорване на отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, вид „D“,на основание чл. 24к от ЗЧРБ, вр. чл. 9а, ал. 2, т. 4 от закона. Съдът е обсъдил мотивите в жалбата е правилно е преценил, че са изложени правни и фактически основания, касаещи приложението на националния материален закон, относно незаконосъобразността на акта, без твърдения за нарушения на и изложени конкретни основания на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Следва да се посочи, че такива оплаквания не се съдържат и в частната жалба, с която е сезиран настощият съд. Съобразно законовата норма на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, отказите за издаване на виза, подлежат на оспорване, само когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Правилно адинистративният съд е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК и определението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд