Определение № 4626 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2025 г.

Подадена е молба вх. № 16026 от 23.07.2026 г. от П. З. П., чрез адв. С. Ч., за допълване на определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело за присъждане на деловодни разноски за производството пред ВКС. Ответниците по молбата – П. В. Н. и З. П. Т., заявяват становище, че молбата е неоснователна, като оспорват наличието на предпоставките по чл. 38 ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на молителката-ответницата по касация. Изложени са съображения, че по делото са налице конкретни данни, несъвместими с твърдението, че е ответницата по касация е материално затруднено лице, а именно – заплатените от нея адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред първата и въззивната инстанции. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането в молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 3896 от 16.07.2026 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от П. В. Н., ЕГН-[ЕГН] и З. П. Т., ЕГН-[ЕГН] касационна жалба срещу въззивно решение № 49 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 57/2025 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение №479/18.10.2024 г. по гр.д. №1024/23 г. на РС-Ловеч: са отхвърлени като неоснователни, предявените от тях активно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД да бъде осъдена П. З. П., ЕГН- ЕГН-[ЕГН] да им заплати обезщетение за неосноватено обогатяване от лишаване от ползването на собствените им сгради с идентификатори ***и ***за периода 30.03.2022 год. - 16.07.2023 год. в размер на сумата 2325,00 лв ., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 17.07.2023 год. до окончателното изплащане. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на същите, на въззивното решение № 49 от 14.03.2025 г., по гр.д.№ 57/2025 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №479/18.10.2024 г. по гр.д. №1024/23 г. на РС-Ловеч: е отхвърлен като неоснователни и недоказани, предявените активно субективно съедини искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от касаторите за признаване за установено по отношение на ответницата П. З. П., че те са собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год.- 2022 год. на право на строеж за построяване на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 55 кв.м. в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица]; По предявеният от касаторите иск по чл. 64 ЗС против П. З. П., е определена прилежаща площ от 21 кв.м., защрихована в червено ивица с ширина от един метър северно от сградите за достъп на П. В. Н. и З. П. Т. до сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] от площта на урегулиран поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] по скица-проект 2 /вариант 2/ към заключението по комплексната съдебно-технико-икономическа експертиза №3377/25.03.2024 г., изготвена от вещи лица инж.К. К. и Д. П.-Н. и касаторите са осъдени на основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, смущаващи пълноценното упражняване на правото на собственост на П. З. П. върху УПИ с идентификатор ***в [населено място], [улица] находящата се в него еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, изразяващи се в държане на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] със застроена площ по нотариален акт от 50 кв.м., в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да извършат ремонти, с които да отстранят опасността от падане на елементи от покрива на фасадата на сградата чрез пренареждане на керемидите на покрива, замяната на дефектиралите елементи с нови и укрепване, както и да преустановят действията, изразяващи се в държане на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] със застроена площ по нотариален акт от 24 кв.м., представляваща лятна кухня, в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да извършат ремонт и укрепване на сградата. Разноските, направени за касационното производство са претендирани с отговора на касационната жалба, т.е. в срок. Те са доказани с приложен към отговор, вх. № 5748 от 15.08.2026 г., договор за правна защита и съдействие /приложен на л. 8 от ч. гр. дело № 3705/2026 г. на ВКС, І г.о/. В договора за правна защита и съдействие е отразено, че на П. З. П. се предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като се иска възнаграждението да бъде определено от съда при постановяване на окончателен акт по делото. /В мотивите на определението, без връзка с данните по настоящото дело, съдът е посочил, че са доказани разноски от ответницата в размер на 2000 лв., което не е намерило отражение в диспозитива на определението, поради което не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на 247 ГПК. Допуснатата техническа грешка само в мотивите не подлежи на изрично поправяне със съдебен акт./ Присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА се предпоставя от това, страната, на която е предоставена безплатно правна помощ от адвокат да има право на разноски по аргумент от чл. 38, ал.2 ЗА, което според резултата от обжалване в случая, е налице. В отговора на молбата по чл. 248 ГПК ответната страна оспорва молбата като неоснователна, като оспорва наличието на предпоставките по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА – това, че ответницата е материално затруднено лице. По въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда“, е образувано тълкувателно дело №3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на този въпрос е от значение за разрешаване на спора за разноски по настоящото производство по чл. 248 ГПК, което следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до приемането на тълкувателно решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение