Определение № 1631 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 745/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Н. И. К. срещу определение №109 от 09.03.2026 г. по в.ч.гр.дело №424/25г. на АС-Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1311/10.02.2026 на същия за тълкуване по реда на чл.251 ГПК на определение № 348 от 04.09.2025 г, постановено по същото дело, с което ПАС е потвърдил протоколно определение № 19.06.2025 от 20.02.2025 г., постановено по т.д. № 3250/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за родова неподсъдност на спора на ОС, с оглед цената на иска. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1311/10.02.2026 на Н. И. К. за тълкуване по реда на чл.251 ГПК на определение № 348 от 04.09.2025 г, постановено по същото дело, с което ПАС е потвърдил протоколно определение № 19.06.2025 от 20.02.2025 г., постановено по т.д. № 3250/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било оставено без уважение възражение на настоящия частен жалбоподател за родова неподсъдност на спора на ОС/ цената на главния иск-158 574,32 лева-главница, формирана от сбора на 137 броя повторни платежни операции, извършени без основание за това/, съставът на ПАС се е позовал на това, че на тълкуване подлежи само диспозитив на съдебен акт, но не и изложеното в мотивите му. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. счита за правилен крайния извод на съда, че молбата по чл. 251 ГПК за тълкуване на конкретния съдебен акт е недопустима.В случая правораздавателната воля на съда е пределно ясно изразена: цената на главния иск възлиза на 158 574,32 лева-главница, формирана от сбора на 137 броя повторни платежни операции, поради което и по правилата на родовата подсъдност спорът е подсъден на ОС като първа инстанция. На тълкуване подлежат само неясните съдебни актове. С оглед изложеното, правилно съставът на САС е оставил без разглеждане молбата на Н. И. К. за тълкуване на определение № 19.06.2025 от 20.02.2025 г., постановено по т.д. № 3250/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното разпореждане