Определение № 5617 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4609/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 16615/02.10.2024 г. на „Леге Адвайзъри“ ООД, чрез адв. Л. Д., срещу определение № 3328/28.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2258/2024 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 3665/12.04.2024 г. срещу определение № 226/28.03.2024 г. по възз. гр. д. № 415/2023 г. на Софийския окръжен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата – Д. Н. Н., чрез адв. С. П., в писмен отговор е изложил доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС, ІV г.о., е приел, че подадената от страната частна жалба е недопустима, тъй като с нея се обжалва определение на съда за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК този съдебен акт подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Последното е постановено по предявени искове за парични вземания за сумата 4 277,45 лв. - главница и за сумата 838,86 лв. – обезщетение за забава. Предвид цената исковете, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК, поради което същото следва и за определението по чл. 248 ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Според предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански спорове. Това е обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска. Предявените от жалбоподателя искове са за парични вземания в размер под 5 000 лв. Цената на претенциите, определена по правилото на чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК, е под законовия праг за допустимост на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, обжалваемостта на определението за разноските е предпоставена от обжалваемостта на решението, което се допълва, респ. изменя в частта му за разноските. Следователно изводът, че поради необжалваемостта на въззивното решение, необжалваемо е и определението, постановено по молба за изменение на същото решение в частта за разноските, е правилен. Поради това, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение