Определение № 236 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 29/2023 г.

ВКСII търговско отделение29.03.2023 г.докладчик Анна Баева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 378 от 24.10.2022г. по ч.т.д. № 670/2022г. на Апелативен съд – Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АНИК КОМЕРС” АД срещу определение № 378 от 24.10.2022г. по ч.т.д. № 670/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба срещу Постановление за възлагане № 260004 от 08.03.2022г. пот.д. № 912/2008г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че не е процесуално легитимиран да обжалва постановлението за възлагане, тъй като не е изпълнил условието на закона, за да участва в наддаването, и поради това няма право да е участник в публичната продан. Сочи, че е подал надлежно наддавателно предложение и поради това има качеството на участник в търга, легитимиращо го да обжалва постановлението за възлагане. Поддържа, че обстоятелството дали е внесен депозит за участие в търга касае правилността на действията на синдика в хода на самата продан, респ. представлява въпрос по съществото на спора. Излага и подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното от него постановление за възлагане. Ответникът „Градски транспорт Пловдив” АД /н./ оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че неизпълнението на едно от условията прави наддавателното предложение недействително, каквото е и предложението на частния жалбоподател. Ответникът „Галакси Ре 1” ЕООД оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение е постановено в съответствие с ясната и недвусмислена правна уредба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приел, че „АНИК КОМЕРС” АД е подало наддавателно предложение, в което е посочено, че се прилага документ за платен задатък в размер на 10 % от оценката, но към предложението не се съдържа документ за платен задатък. Посочил е, че видно от входящия регистър за постъпили предложения за насрочена продажба на 08.02.2022 г. и протокол за определяне на купувач по чл.717в от ТЗ, е прието, че предложението на „АНИК КОМЕРС” АД е недействително, тъй като за него не е приложено доказателство за внесен депозит. Изложил е съображения, че съгласно чл.717в, ал.2 ТЗ, уреждащ по императивен начин реда за извършване на продажба на имот от масата на несъстоятелността, за участието в наддаването се внася задатък в размер 10% върху оценката на имота, като заедно с предложението си всеки наддавач подава и квитанцията за внесения задатък в запечатан плик, което е условие за участието в проданта. Изтъкнал е, че съгласно ал.5 наддавателни предложения, направени от лица, които нямат право да наддават, са недействителни. Намерил е, че при така посочената уредба, за да може едно лице да е участник в наддаването, следва да е направило наддавателно предложение и да е внесло задатък в условие на кумулативност. Приел е, че дружеството жалбоподател не е изпълнило условието на закона, за да участва в наддаването, следователно няма право да участва в него и не е участник в публичната продан. Поради това въззивният съд е достигнал до извод за липса на надлежна процесуална легитимация на жалбоподателя за обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.717з, ал.3 ТЗ постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника. При съобразяване на чл.717в ТЗ, уреждащ реда за извършване на продажбата като способ за осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец, следва да се приеме, че внасянето на задатъка, предвиден в ал.2 ТЗ, е предпоставка участвалият в търга да бъде обявен за нов купувач, като липсата на документ за внесен задатък изключва възможността за конкуренция с останалите наддавачи. Следователно липсата на внесен задатък от наддавача води до отпадане на качеството му на участващ в търга и го лишава от легитимация да обжалва постановлението за възлагане. В този смисъл е и формираната практика на ВКС в определение № 62 от 25.01.2023г. по ч.т.д. № 26/2023г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 110 от 14.02.2023г. по к.ч.т.д. № 25/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., която настоящият състав споделя. Според така формирана практика законът обвързва легитимацията за обжалване на постановлението за възлагане по реда на чл.717з, ал.3 ТЗ с наличието на законовите предпоставки и спазването на законовите изисквания за участие в продажбата така, че предложението на наддавача да може да се конкурира с останалите. Макар в чл.717з, ал.3 ТЗ да не е въведено изрично изискването, уредено в чл.435, ал.3 ГПК, по тълкувателен път следва да се изведе, че внасянето на задатъка е условие за допускане до участие и в процедурата по наддаването, уредена като способ за осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец по ТЗ, и условие за възможността за обжалване на постановлението за възлагане. С оглед на това е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че фактът на вписването му в участващите в търга от синдика е достатъчен за обосноваване на активната му легитимация да обжалва постановлението за възлагане. С оглед разпоредбите на чл.717в, ал.3 и ал.4 ТЗ наддавачът посочва предложената от него цена и подава предложението си с квитанция за внесен задатък в запечатан плик, след което синдикът отразява това запечатано предложение по реда на постъпването му във входящ регистър, а постъпилите наддавателни предложения се обявяват от синдика в протокол, когато се пристъпва към отваряне на пликовете, и именно към този момент може да бъде констатирано дали предложението отговаря на изискванията на чл.717в, ал.2 и ал.3 ТЗ. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

10