Определение № 572 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 522/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Ц. И. Д. от [населено място] против определение № 523 от 24.07.2012 год. по ч. гр. д. № 349/2012 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждането на Ловешкия окръжен съд от 4.04.2012 год. по гр. д. № 23/2012 год. Жалбоподателят счита определението за неправилно по подробно изложените съображения, с искане за отмяната му. Поддържа съображения и по същество на спора. Ответната [община] не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба и производството е прекратено, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Частната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба против разпореждането на въззивния съд от 4.04.2012 год., предходният състав на ВКС е приел, че то не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК съдебни актове. Затова и частната жалба против него е процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, с прекратяване на производството по нея. Определението е правилно и следва да се потвърди. Обжалваното пред касационната инстанция по предходното частно производство разпореждане е постановено от въззивен съд по повод проверка редовността на касационната жалба против решението, като с него въззивният съд в правомощията си по чл. 285, ал. 1 ГПК е констатирал нередовности. Правилно съдът е приел същото за необжалваемо с частна жалба, тъй като то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена обжалваемостта му. Изложените от жалбоподателя съображения относно касационната му жалба против въззивното решение, както и тези, свързани със съществото на спора, са неотносими към предмета на настоящето производство, поради което и не следва да се обсъждат. Поради горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав