Определение № 13588 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11542/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, и двете подадени от Р. Д. К., Т. Г. К. и П. Г. С., всички от гр.Варна. Първата частна жалба е срещу определение №7289 от 12.07.2024г., постановено по адм. дело №1502/2024г. по описа на Административен съд – Варна. А втората жалба е срещу определение №8083 от 06.08.2024г., постановено по същото адм. дело №1502/2024г. по описа на Административен съд – Варна. И с двете обжалвани определения са отхвърлени направените съответно на 12.07.2024г. и 22.07.2024г. искания от Р. Д. К., Т. Г. К. и П. Г. С. да бъде спряно изпълнението на заповед №173/06.06.2024г. на кмета на район "Младост" при Община Варна. И в двете частни жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваните определения поради наличие на всички отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се за отмяна на обжалваните определения и постановяване на ново определение, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на заповед №173/06.06.2024г. на кмета на район "Младост" при Община Варна. Ответникът кметът на район "Младост" при Община Варна, с представени писмени становища с характер на писмени възражения по частните жалби, изразява становище за неоснователност на частните жалби и правилност на обжалваните определения. Моли те да бъдат оставени в сила. Ответникът К. Д. Г., не изразява становище по частните жалби. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете частни жалби за процесуално допустими - подадени срещу подлежащи на обжалване определения съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страни по делото, за които те са неблагоприятни и в срока по чл.230 АПК. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: С двете обжалвани определения на Административен съд – Варна са отхвърлени направените съответно на 12.07.2024г. и 22.07.2024г. искания от Р. Д. К., Т. Г. К. и П. Г. С. да бъде спряно изпълнението на заповед №173/06.06.2024г. на кмета на район "Младост" при Община Варна. С тази заповед на основание чл.65, ал.2 вр. ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл.21а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата), е наредено да се изземат части от ПИ 10135.3511.244 - имот частна общинска собственост, които са показани на скицата към заповедта - от собствениците на ПИ 10135.3511.253 и ПИ 10135.3511.254 да се изземат завзети площи от 272,74кв.м. и 369,93кв.м. За да постанови тези резултати първоинстанционният съд е счел, че към момента на съответното закрито заседание не се установява след издаване на заповедта да са настъпили такива нови факти и обстоятелства, които да обосноват уважаване като основателно и доказано, на искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед, допуснато от закона, да водят до извод за възможност за Р. Д. К., Т. Г. К. и П. Г. С. да настъпят такива значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими и да превишават по интензитет презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Представените с жалбата и с постъпили молби писмени доказателства не можели да обосноват извода, че са налице предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Съдът е счел, че интересът на жалбоподателите е засегнат от разпореденото със заповедта изземване на площта от 272кв.м., разположена в съседство до техния ПИ 10135.3511.253, но не в степен, която да е противопоставима на обществения интерес в защита на който се издава акта по чл.65, ал.1 от ЗОС. Така постановените определения са правилни. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон (какъвто е случаят – чл.65, ал.4, изр. 2 от ЗОС), когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съобразно последната разпоредба при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В последното изречение на чл.166, ал.2 от АПК е посочено, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. По принцип спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. В хипотезата за специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт (чл.65, ал.4 от ЗОС), административният орган е освободен от задължението си да се обосновава по някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК, тъй като те се презюмират, защото се приема, че обществения интерес е надделяващ. В разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК, законодателят е предвидил кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение. Видно от представите доказателства по делото, съдът е съобразил, че Р. Д. К., Т. Г. К. и П. Г. С. не са изложили в исканията си до административния съд съображения и не са представили доказателства за възможност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за тях, които да могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди. С двете частни жалби основно са изложени доводи, че частните жалбоподатели са собственици по давностно владение на площите, чието изземване е разпоредено с оспорената пред административния съд заповед №173/06.06.2024г. на кмета на район "Младост" при Община Варна. Акцентира се на заведено на 05.06.2024г. пред Районен съд Варна гр. дело № 6905/2024г. за установяване на собствеността им. Тези доводи касаят съществото на спора и не могат да се коментират по настоящото производство. С частните жалби са изложени и доводи, касаещи изградена в имота ограда. Тези доводи също нямат отношение към предпоставките по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, при наличието на които може да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената пред административния съд заповед №173/06.06.2024г. на кмета на район "Младост" при Община Варна. Освен това, както правилно е посочено във второто обжалвано определение, в оспорената заповед не се съдържа и разпореждане за премахване на ограда. Както бе посочено по-горе, съдът може да спре изпълнението на оспорена заповед на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващите значителна или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателите е било да обосноват наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и те е следвало да докажат, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. С оглед на това настоящият състав на ВАС намира, че в производството не са представени доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици на частните жалбоподатели, които да се квалифицират като значителна и трудно поправима вреда по смисъла, вложен от законодателя в цитираната по-горе разпоредба. Такива не се сочат и доказват и в частните жалби. Следва да се посочи също, че по второто обжалвано определение предварителното изпълнение може да бъде спряно само въз основа на нови факти и обстоятелства, които са настъпила след първото искане. В случая първото искане е направено на 12.07.2024г., а второто – на 22.07.2024г. За този кратък 10-дневен срок не само не се установяват, но и не се твърдят да са настъпили нови факти и обстоятелства, които да обосновават спиране предварителното изпълнение на оспорения акт. Несъмнено оспорената заповед причинява вреди на оспорващите, тъй като те са ограничени в ползването на частите от имотите, чието изземване на разпоредено с оспорения акт. Тези вреди обаче не са по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които по принцип настъпват от изпълнение на заповед от вида на процесната. И въпреки наличието на които, законодателят е допуснал предварителното изпълнение на такъв вид заповеди с нормата на чл.65, ал.4, изр. 2 от ЗОС, поради презумирано наличие на условията по чл.60 от АПК. Преценено е, че тези условия имат приоритет пред вредите, които настъпват от такъв вид заповеди. При липса на условията по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно исканията са отхвърлени. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваните определения са правилни, което налага оставянето им в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Затова Р. К., Т. Г. К. и П. Г. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на район "Младост" при Община Варна общо сумата от 200 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,