Определение № 9134 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], срещу Определение № 1775/22.07.2026 г., постановено по адм. дело № 915/2026 г. по описа на Административен съд – София област, в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ на основание чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ. В частната жалба се поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно. Излагат се твърдения, че всеки чужденец, какъвто е частният жалбоподател, следва да получи правна помощ. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и предоставяне на правна помощ чрез назначаване на посочен от жалбоподателя адвокат. Ответната страна по частната жалба – Административен съд – София град, не изразява становище. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Административен съд – София град за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 000 евро за твърдени неимуществени вреди, настъпили в периода от 19.05.2026 г. до 01.06.2026 г. и след това. Според изложеното в исковата молба вредите произтичат от постановяването на Определение № 19449/19.05.2026 г. по адм. дело № 1733/2026 г. на Административен съд – София град, с което на ищеца е отказано назначаването на преводач във връзка с подадена от него частна жалба. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца едноседмичен срок да уточни твърдените неимуществени вреди, да посочи конкретните съдебни актове, действия или бездействия, от които извежда настъпването им, както и да конкретизира нарушените според него права и връзката им с поведението на ответника. Съдът е освободил К. от заплащането на държавна такса, но е отказал предоставянето на правна помощ, като е приел, че тя не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето. Определението в обжалваната част е правилно. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП правна помощ под формата на процесуално представителство може да бъде предоставена, когато страната по гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По силата на чл. 23, ал. 3 ЗПП преценката се извършва въз основа на представени доказателства относно доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. Наред с това, съгласно чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато тя не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Материалното затруднение на страната е необходимо, но не и самостоятелно достатъчно условие за предоставяне на процесуално представителство. Необходимо е кумулативно да бъде установено, че интересите на правосъдието налагат участието на адвокат, като се отчитат характерът и сложността на производството, процесуалният му етап, способността на лицето самостоятелно да изложи твърденията си и значението на правната помощ за ефективното упражняване на правото му на защита. В случая първоинстанционният съд е приел, че К. не разполага със средства за заплащане на държавна такса, поради което го е освободил от нейното внасяне. Това обстоятелство обаче не обуславя автоматично предоставяне и на правна помощ чрез процесуално представителство. Към момента на постановяване на обжалваното определение производството се намира в начален стадий. Исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени конкретни и разбираеми указания да посочи фактите, на които основава претенцията си: в какво се изразяват твърдените вреди, от кой акт, действие или бездействие счита, че са причинени, и кои негови права твърди, че са нарушени. Изпълнението на тези указания не предполага извършването на сложна правна преценка, а излагане на факти, които са лично известни на ищеца. Правната квалификация на заявената претенция не обвързва страната и се определя от съда въз основа на въведените фактически твърдения и формулираното искане. От съдържанието на исковата молба се установява, че К. е успял да посочи ответника, съдебния акт, от който извежда увреждането, периода на твърдените вреди, размера на претендираното обезщетение и обстоятелствата, които според него съставляват нарушение на правата му. Той е формулирал и отделни процесуални искания за освобождаване от държавна такса, предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач. Това сочи, че жалбоподателят е в състояние да разбира предмета на производството и лично да извършва необходимите на настоящия етап процесуални действия. Данните за множеството производства, инициирани от К. пред Административен съд – София област, не могат сами по себе си да бъдат основание за отказ от предоставяне на правна помощ. Те обаче могат да бъдат съобразени наред с останалите обстоятелства като допълнителен показател за придобития от лицето практически опит при подаването на жалби и искови молби и при изпълнението на съдебни указания. В съвкупност със съдържанието на подадената по настоящото дело искова молба тези данни подкрепят извода, че на този етап липсва необходимост от осигуряване на процесуално представителство за сметка на държавата. Обстоятелството, че жалбоподателят е чужд гражданин и твърди, че не владее български език, също не обуславя непременно предоставянето на адвокатска защита. Необходимостта от превод и необходимостта от процесуално представителство са различни въпроси. По искането за осигуряване на превод първоинстанционният съд не е постановил отказ, а е указал на ищеца да уточни дали желае писмен или устен превод, след което ще се произнесе. Следователно правото му да поиска съдействие за разбиране на производството и за участие в него не е отречено с обжалваното определение. Неоснователно е и искането да бъде назначен конкретно посочен от страната адвокат. Предоставянето на правна помощ и определянето на адвокат се извършват по реда на Закона за правната помощ, като страната не разполага с безусловно право да избере конкретен адвокат, който да бъде назначен и възнаграден от държавата. При тези обстоятелства отказът да бъде предоставена правна помощ не ограничава достъпа на частния жалбоподател до съд и не препятства ефективното упражняване на процесуалните му права. Съдът е образувал производство по исковата молба, освободил го е от държавна такса и му е предоставил възможност да отстрани констатираните нередовности чрез изпълнение на конкретно формулирани указания. Ето защо настоящият състав приема, че към разглеждания процесуален момент интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Обжалваното определение в частта за отказа на правна помощ следва да бъде оставено в сила. Останалите части на първоинстанционното определение — оставянето на исковата молба без движение, дадените указания, освобождаването от държавна такса и отлагането на произнасянето по искането за преводач — не са предмет на настоящото частно производство. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,