Определение № 11385 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2025 г.

Производство е образувано по жалба подадена от Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт (СГИОРТ/Сдружението), срещу Решение № 567 от 22.08.2025 г. на Министерския съвет на Република България.

Жалбоподателят излага подробни доводи за незаконосъобразност на решението. Сочи, че Сдружението се явява заинтересовано и процесуално легитимирано да го обжалва. Излага, че то е нестопанска организация, като изброява целите, за които е учредено.

Ответникът – Министерският съвет на Република България е депозирал становище за недопустимост на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши проверка по допустимостта на подадената жалба, с оглед задължението му по чл. 159 АПК, намира, че жалбата се явява процесуално недопустима, предвид следните съображения:

С Решение № 567 от 22.08.2025 г. на Министерския съвет на Република България (МС), на основание чл. 54 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт (НВИЗИОПУЖТ/Наредбата) е решено:

1. Да се проведе процедура за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт на територията на Република България, по географски региони със съответните пазарни сегменти, както следва:

а) Западен регион - експресни влакове, бързи влакове, пътнически влакове, международни влакове и нощни влакове;

б) Северен регион - бързи влакове и пътнически влакове;

в) Южен регион - бързи влакове и пътнически влакове.

Посочено е, че обществените превозни услуги се възлагат при поемане на задължение за превоз и тарифно задължение, включително превоз на пътници, на които е предоставено право на безплатно или с намалени цени пътуване.

2. Условията при възлагане извършването на обществените превозни услуги да включват:

а) предоставяне на субсидия за компенсиране на задължението за превоз, на компенсация за средствата за компенсиране на тарифни задължения, както и капиталови трансфери при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB, L 315/1 от 3 декември 2007 г.) (Регламент №1370/2007 г.); начинът на изчисляване на субсидията за компенсиране на задължението за превоз е даден в приложението;

б) сключване на договори за извършване на обществените превозни услуги по т. 1 за срок от 12 години, като началната дата на изпълнение на всеки от договорите е 13 декември 2026 г.;

в) изисквания за продължителност, редовност, капацитет качество на обществените превозни услуги по т. 1 и реда тяхното отчитане, посочени в документацията за провеждане процедурата;

г) прехвърляне на правата и задълженията на работниците и служителите заети в настоящия превозвач, осъществяващ обществени превозни услуги с железопътен транспорт, включващи превоз на пътници на територията на Република България;

д) изпълнение на задължението за извършване на обществени превозни услуги със собствен и/или нает подвижен железопътен състав, както и с такъв, предоставен от държавата при условията и по реда, определени в документацията за провеждане на процедурата.

3. Заместник министър-председателят и министър транспорта и съобщенията да проведе процедурата за избор на превозвачи за извършване на обществени превозни услуги железопътен транспорт при условията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги, за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB, L 315/1 от 3 декември 2007 г.) и по реда на Закона за обществените поръчки.

4. Отменя Решение № 227 на Министерския съвет от 2024 г. за провеждане на процедура за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗЖТ, в релевантната към датата на приемането на решението редакция, задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат чрез дългосрочен договор, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена превозна услуга. Договорът се сключва за срок до 15 години, под условие, че превозвачът ще поддържа валидна лицензия, и се актуализира ежегодно. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, договорът по ал. 2 се възлага по реда на Закона за обществените поръчки и в него се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми. Възлагането на обществени превозни услуги се извършва при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ, L 315/1 от 3 декември 2007 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1370/2007" (чл. 54, ал. 4 ЗЖТ).

Видно от ал. 5 на разпоредбата, условията за извършване на обществени превозни услуги се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт, Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията или общинският съвет приема решение за провеждане на процедура за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги.

Настоящият състав на ВАС, като взе предвид съдържанието на решението на МС и на нормативната уредба, на основание на която е прието, намира, че то не притежава характеристиките нито на индивидуален, нито на общ или нормативен административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици (права и задължения) и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. За допустимостта на оспорването е задължително актът правно да уврежда адресатите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера.

В случая с решението, Министерският съвет, в рамките на компетентността си, е определил основните елементи на държавната политика, които министърът на транспорта и съобщенията да следва при възлагане извършването на обществени превозни услуги с железопътен транспорт. С решението е поставено началото на процедурата по избор на превозвачи за извършване на обществени превозни услуги, договорът, с които се възлага по реда на Закона за обществените поръчки и при спазване на изискванията на Регламент №1370/2007 г. Видно от изложеното решението поставя началото на производството по издаване на крайния акт за възлагане на обществената превозна услуга. То не предизвиква пряко и непосредствено правни последици, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Дори и да се приеме, че решението, в определени негови части, има характер на общ административен акт, жалбата на Сдружението се явява недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването му.

С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. Засягането е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт.

Видно от информацията, съдържаща се в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, СГИОРТ e организация с нестопанска цел, чиито цели са насочени и към: защита на обществените интереси в сферата на транспорта; подобряване и насърчаване на достъпа до обществен транспорт на всички граждани на Република България и Европейския съюз и на всички чуждестранни граждани, пребиваващи в страната; защита на равнопоставеността и премахване на всякакви дискриминационни политики и ограничения към най-уязвимите участници в движението по пътищата и правото на ползване на обществен транспорт; опазване на правата и подобряване на условията на труд на работещите в сектор „Транспорт“ на национално ниво; добро управление на публичните средства на територията на Република България и Европейския съюз.

Изложеното не обосновава наличието на пряк и непосредствен интерес на Сдружението от обжалване на решението на Министерския съвет, като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. С приетото от МС решение не се създават задължения за българските и чуждестранни граждани, защитата на чиито права е сред целите на Сдружението. От друга страна евентуалната му отмяна няма да доведе до настъпването на благоприятни последици за жалбоподателя. Дори и да се приеме, че решението рефлектира, макар и непряко, в правната сфера на евентуалните бъдещи превозвачи, с които ще се сключат обществени превозни услуги, Сдружението не е правен субект, извършващ превозваческа дейност, нито защитава права и законни интереси на превозвачите. След като решението не засяга непосредствено правната сфера на Сдружението за него не е налице правен интерес от оспорването му.

Налице хипотезата на чл. 159, т. т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 184 АПК. Жалбата на Сдружението срещу Решение № 567 от 22.08.2025 г. на МС следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а образуваното съдебно производството следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,