Решение № 2294 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 712/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Луфтханза Техник София“ ООД, чрез процесуален представител срещу Решение № 34986/24.10.2025г., постановено по адм. дело № 5663/2023г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-29002921006937-091-001/23.12.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 393/30.03.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. и 2016г. общо в размер на 554 203.51лв. главница и 349 243.47лв. лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че неправилно в РА, възприето и в съдебния акт, се приема, че услугите по базово техническо обслужване предоставяни от дружеството като организация за техническо обслужване и услугите по закупуване и доставка на материали влагани в ремонтите представляват единна услуга изцяло възложена на РЛ. Неправилно са интерпретирани практиките на групата „Луфтханза Техник“ уговорените по договорите с клиентите условия, както и конкретно изпълняваните дейности, като не се отчитат функциите и икономическите рискове, носени от дружеството в изпълнение на дейността му по извършваните ремонтни дейности. Неправилно не се отчита характера на извършваната услуга като вид посредническа дейност, при която е типично цената на прехвърляния актив да преминава към крайния клиент без оскъпяване, като за предоставената услуга се дължи възнаграждение. Неправилно съдът е възприел изводите на данъчния орган, че по разглежданите съпоставими неконтролирани сделки с крайни клиенти на търговеца, в разходната база е включена и цената на материалите, като не отчита, че по договорите на „Луфтханза Техник София“ ООД с крайните клиенти материалите се фактурират по каталожна стойност, а такса се събира за изпълняваната дейност по осигуряване на доставките. Неправилни са изводите и на съда във връзка приложението на Наредба Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане методите за определяне на пазарни цени /отм/ и по точно относно приложението на метода на увеличената стойност. Сочи се, че РА е в нарушение на чл. 28, ал. 2 от Наредбата, тъй като при изчисляване на себестойността на предоставените услуги по договора във връзка с възложените ремонти, към разходната основа за предоставяне на тези услуги следва да се числят разходите свързани с прякото предоставяне на услугата, в които не се включват цената на материалите. Сочи се, че неправилно съдът е възприел изводите на НАП за коригиране извадката от съпоставими компании в нарушение на чл. 32, ал. 1 от Наредбата, тъй като от обхвата на съпоставими компании, които извършват съпоставими сделки във връзка с услуги, които принадлежат към същата група услуги, какви извършва дружеството, е включена компанията FBO Riga, извършваща услуги различаващи се съществено от основната дейност на „Луфтханза Техник София“ ООД и не попада в обхвата на услугите по базово техническо обслужване. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ и за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АССГ и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, предвид следното: Предмет оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-29002921006937-091-001/23.12.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 393/30.03.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. и 2016г. общо в размер на 554 203.51лв. главница и 349 243.47лв. лихви за забава. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че дружеството „Луфтханза Техник София“ ООД през ревизирания период е предоставяло авиационни услуги – базово и линейно техническо обслужване и ремонтна дейности, стаф агенция и предоставяне на авиациони централизирани и споделени услуги. Дружеството е създадено като съвместно дружество между „Бългериън Еъруейс Груп“ ЕАД и „Луфтханза Техник“ АД и 100% собственост на „Луфтханза“ АГ Германия. Установено е, че по силата на сключен договор с „Луфтханза Техник“ АГ РЛ е изпълнявало услуги – ремонт на въздухоплавателни средства, които първото дружество договаря със своите клиенти. Това получено възнаграждение от РЛ е било процес на анализ от страна на данъчния орган с цел установяване на каква част от разходите, претърпени от „Луфтханза Техник София“ ООД при изпълнение на услугите /вкл. и материалите/ подлежат на възстановяване с изплащаните му от „Луфтханза Техник“ АГ суми и дали заплащането покрива всички рискове на дейността респек. дали то съответства на пазарните условия. Констатирано е било, че методът който РЛ е прилагало през част от 2015г. е на съпоставими неконтролируеми цени, а през 2016г. този метод е отхвърлен и е избран метода на увеличената стойност, като за разходна база служат преките и косвени разходи, начислени при извършване на услугата. Сумата върху която се начислява надценката се калкулира само върху разходите, които дружеството възприема, че носят добавена стойност за извършените услуги, като надценката върху определената разходна база се изчислява, като се вземе предвид отклонението от стандартната ставка за труд. Ревизиращия екип е счел, че правилно РЛ изчислява оперативната си печалба преди лихви и данъци, като най-обективния индикатор и следва да намери отражение в изчислителя. По отношение знаменателя, органите по приходите са приели, че най-логично и подходящо би било това да е общата сума на всички разходи, които могат да се отнесат пряко и косвено към услугата, а РЛ изключва от знаменателя група разходи, които не носят добавена стойност. По отношение трансферното ценообразуване ревизиращия орган е приел за подходящи за 2015г. и 2016г. по отношение отчитаните печалби от извършваните услуги за базово техническо обслужване и ремонтни услуги избрания от РЛ метод на увеличената стойност но е посочил следното: Според ревизиращия орган материалните запаси и услугите, възложени на подизпълнител са част от една обща неделима услуга, като е посочен във връзка с тези изводи и раздел 2.2.4. от „Доставчици“ от местното досие за трансферно ценообразуване. Касае се за многокомпонетнта услуга, която не следва да се разделя изкуствено на под доставки, тъй като материалите са неделима част от ремонтната услуга и са съставна част от нея. Прието е още, че с оглед договореностите с „Луфтханза Техник“ АГ, РЛ следва да държи определено количество материални запаси в наличност, като без тях дейността му би била затруднена, което от своя страна изисква преки и косвени разходи за „Луфтханза Техник София“ ООД. Посочено е, че себестойността на вложените материали в извършваните услуги от РЛ за 2015г. са 37% от общите разходи, а през 2016г. те са в размер на 38%, а освен това за финансиране на дейността си РЛ използва значителен финансов ресурс, за който плаща възнаграждение под формата на финансови разходи и лихви т.е. поддържането на материални запаси, според данъчния орган, води до значителни косвени разходи и рискове, които не са достатъчно възнаградени, предвид избрания модел на ценообразуване. По отношение разходната база за определяне размера на надбавката за предоставяни услуги, прилагана от РЛ са извършени корекции като е прието, че спрямо „Луфтханза Техник София“ ООД са съпоставими 6 дружества. Установено е, че за 2015г. РЛ е реализирало норма на нетна надбавка по метода „Нетна себестойност плюс фиксирана печалба в размер на 6.72% и не попада в интерквартилния обхват от стойности, реализирани от шестте съпоставими компании, като среднопретеглената стойност на нормата на нетна надбавка е долен квартил 7.32%, горен квартил – 15.61%. За 2016г. РЛ е реализирало норма на нетна надбавка по метода „Нетна себестойност плюс фиксирана печалба“ в размер на 6.18%, като средно претеглената стойност на нормата на нетна надбавка е долен квартил 7.68% и горен квартил 14.15%. Това е довело до извод, че за данъчни цели счетоводният финансов резултат на РЛ за 2015г. и 2016г. следва да бъде преобразуван за коригиране на несъответствията. Прието е, че надценката която РЛ прилага следва да не е по-ниска от получената медиана, която за 2015г. е 10.53%, а за 2016г. е 10.01%. В обобщение органите по приходите са счели, че при ревизията, за целите на ценообразуването между свързани лица, за да се постигне принципът на независимите пазарни взаимоотношения, определената от дружеството за 2015г. и 2016г. надценка в размер на 10% следва да се начисли върху всички разходи за отрасъла свързан с ремонта на въздухоплавателни средства, но без да се прави разделение на такива които носят добавена стойност и такава, които не носят такава. В хода на съдебното оспорване на РА съдът е изслушал заключенията на СИЕ и ССЕ, които още бъдат обект на коментар при излагане на правните изводи. Съдът е посочил, че органите по приходите при издаване на РА не са допуснали и нарушение на материалния закон, като са съобразили нормативната база и помощните материали, касаещи правната рамка на метода на увеличената стойност, съдържащи се в § 1, т. 10, бук. „в“ от ДР на ДОПК, чл. 28-чл. 34 от Наредба № Н-9/2006г. /отм/ и Ръководството на ОИСИР, глава 2, § 2.32- § 2.48. За неоснователно е възприето възражението на РЛ, че услугата „техническа поддръжка на самолети“ е делима, а закупуването на материали не е част от основната услуга „ремонт на въздухоплавателни средства“, съответ. материалите не следва да се включват в ремонтната услуга и следва да се префактурират към клиента без надценка. Според съда видно от документацията по трансферно ценообразуване, всички ремонти към външни клиенти включват в цената си „време и материали“, докато с фиксирана ставка се таксуват само С-проверките, които вкл. на практика тестове за изправност на въздухоплавателното средство, но не вкл. ремонт на повредени въздухоплавателни средства. За правилни са възприети изводите на ревизиращия орган че РЛ е стеснило разходната база и не е вкл. в разходите вложените в ремонтите материали и разходите за подизпълнители, доколкото при сравнение със съпоставими дружества в разходната им база са включени тези разходи, като те са преки и трябва да се добавят към останалите разходи за амортизации, труд, наем и др. По отношение избраните от органите по приходите дружества за съпоставка съдът е приел, че тези дружества правилно са били посочени в извадката. Дружеството FBO Riga е сертифициран център за наземно обслужване на нередовни полети и предлага пълна гама от услуги за наземно обслужване – терминал, хангар, паркинг, съоръжения за екипажа, зареждане с гориво, кетъринг, наземно оборудване за поддръжка, почистване и измиване на въздухоплавателното средство и техническа поддръжка, като предлаганите от това дружество услуги съответстват в голямата си част на предлаганите от РЛ услуги в обхвата на „ремонт на въздухоплавателни средства“. Посочено е, че съпоставимите дружества ползват услуги на подизпълнители и влагат материали, но няма данни тези разходи да не са намерили отражение в счетоводните им записвания и са вкл. при изчислението на нормата на печалбата от дейността на РЛ. АССГ е приел за правилен анализа на данъчния орган относно интерквартилния обхват от среднопретеглени стойности на нормата на нетна надбавка по метода „Нетна себестойност плюс фиксирана печалба“ и правилно е извършена корекция за данъчни цели до размера на определената от РЛ надценка от 10%. Тези изводи според първоинстанционния съд не са опровергани и от заключенията на СИЕ и ССЕ. Според заключението на СИЕ сделките които FBO Riga извършва не се различават от тези извършени от РЛ във връзка с т.нар. А-чек, описан в трансферната документация, макар, че РЛ извършва и сделки С-чек и Д-чек, неизвършвани от FBO Riga, но тъй като в резултата от извършваната услуга вкл. обобщение от трите типа дейности, то е прието, че сделките са напълно съпоставими. От заключението на ССЕ, съдът е извел изводи, че РЛ води счетоводството си аналитично по видове приходни и разходни центрове и дейността извършвана от отдел ОММ и услугите по поддръжка, ремонт и основен ремонт на самолети са ясно разграничени в два различни продуктови бизнес.центрове, както в счетоводството на дружеството, така и в местното досие за трансферно ценообразуване. Съдът е приел, че материалите влагани по поддръжката и ремонта на самолети, възложени от дружеството майка нямат общо с услугите извършвани от отдела ОММ, свързани с управление на материали и нематериални потоци. Според съда са касае за два различни продуктови бизнес.центъра и приходите и разходите от тях не следва да се смесват, тъй като са ясно разграничени. Не на последно място АССГ е посочил, че задължението на РЛ е определено, не чрез допълнителни изчисления, чрез начисляване на такса към стойността на вложените материали при поддръжката и ремонта на въздухоплавателни средства към свързани лица. Задължението е определено въз основа на обстоятелството, че при добавяне на процесната сума на вложените материали към разходната база при изчисляване на надценката се получава по-малка такава, от сочената от РЛ в размер на 10% и след корекция на извадката отнасяща се за интерквартилните обхвати, тя попада под долния квартил. По посочените по-горе мотиви жалбата на „Луфтханза Техник София“ ООД срещу процесния РА е отхвърлена изцяло. Решението е неправилно. Липсва спор по фактите, а той е относно правилното прилагане на материалноправните норми, касаещи облагането на „Луфтханза Техник София“ ООД с корпоративен данък за 2016г. и 2015г. Безспорно се установява, че през процесните ревизирани периоди дружеството е извършвало услуги по договор за ремонт на въздухоплавателни средства. Данъчния орган е приел, че на облагане подлежат не само извършените от този вид услуги, но и материалите които се използват от РЛ за да извърши възложените с договора услуги. Изводите на данъчния орган са възприети изцяло от първоинстанционния съд, като последния обаче не е изходил от същността и характера на сключения договор, нито е обвързал събраните в хода на ревизията и съдебното оспорване доказателства със заключенията по ССЕ и СОЕ. Както се посочи по-горе дружеството „Луфтханза Техник София“ ООД е специализирано в извършване на авиационни услуги по техническа поддръжка на въздухоплавателни средства. Видно от представения и приложен по делото договор за ремонт на въздухоплавателни средства, РЛ действа като подизпълнител на възложените от „Луфтханза Техник“ АГ ремонти на клиенти, като именно дружеството-майка сключва с клиентите договори и поема ангажимент за изпълнение на авиационните услуги, докато РЛ е подизпълнител по отделен договор, като извършва ремонт срещу определено възнаграждение. Закупуването и доставката на материалите необходими за извършване на услугата е отговорност на дружеството-майка. Видно от местното досие на „Луфтханза Техник София“ ООД е, че дейностите свързани с управлението на материалите се организира централизирано в център за компетентност от името на „Луфтханза Техник“ АГ т.е. доставчикът на услугата си остава дружеството-майка, а дъщерното такова действа като негов представител и подизпълнител на конкретно възложени му услуги, както е в настоящия случай с процесния договор. Видно от договора за тези услуги в чл. 2.4 е посочено, че предоставянето на спомагателни услуги, вкл. управлението покупката и доставката на материали, се възлага от „Луфтханза Техник“ ГА на „Луфтханза Техник София“ ООД в съответствие с Рамково споразумение за услуги от 28.02.2013г. т.е. в конкретния случай РЛ действа като представител на дружеството майка и изпълнява услуги по поддръжка в полза на всички групови дружества, вкл. и за себе си когато му са възложени ремонти. Видно именно от текста на чл. 2.4 от Договора РЛ действа като доставчик на услуги по техническо обслужване на въздухоплавателни средства и като доставчик на услуги по централна поддръжка т.е при анализ на нормата се стига до извод, че по отношение доставката на материалите необходими за ремонти изпълнявани от РЛ, дружеството майка остава крайния доставчик на материалите, докато дъщерното дружество само изпълнява възложените му ремонтни услуги. В СИЕ в.л. сочи, че основното количество материали влагани в ремонтите се закупуват по договори между дружеството майка и доставчиците, като ролята на звеното по закупуване е единствено да организира тяхното закупуване и доставяне; голяма част от материалите са предварително определени от звеното по Планиране и по договори с клиента, постигнати между клиента и отдела по продажби към дружеството майка. Изрично в.л. сочи, че РЛ при извършване на услугите по договора се подпомага от дружеството майка, която му осигурява необходимите материали посредством създадена организация и процеси, както и чрез сключване от дружеството майка на договори с доставчиците на материали. С оглед горното се стига да два извода: 1. РЛ е подизпълнител по отношение производствената услуга свързана с ремонта на въздухоплавателни средства и 2. РЛ изпълнява поръчки по закупуване и доставка на материали като представител на дружеството майка като краен доставчик за възложените ремонти по отношение централизираната услуга управление покупката и доставката на материали. Неправилен е извода на съда, възприел изцяло доводите в РА, че при доставката на материали за извършване на съответните ремонти РЛ не реализира необходимата икономическа възвръщаемост, дължима при подобна независима икономическа дейност свързана с използването на материали в производството на определена продукция или услуги, поради което следва начисляване на надценка върху стойността на вложените материали. Този извод на съда на съобразен, както се посочи по-горе, с факта, че РЛ не купува и не продава материали само за себе си, а от името на дружеството майка – като възложител и набавя материалите необходими за ремонтите от името на дружеството майка, което се явява централен доставчик на услугата. При това положение „Луфтханза Техник София“ ООД действа изцяло за сметка на дружеството майка, като икономическия риск остава именно за това дружество. РЛ в настоящия случай действа само като администратор на доставката на материали необходими за извършване на съответните ремонти. Изрично в СИЕ се сочи, че цялостната организация на дейността по покупка и доставка на материали, изборът на доставчици, управлението на цената и поемането на икономическия риск остават изцяло отговорност на дружеството майка, като РЛ изпълнява само ограничен набор от административни дейности по обработката на заявки и логистика на доставките. Неправилно съдът е приел, че услугите по покупка и доставка на материали се различава съществено от доставката на материали за преки клиенти на РЛ. Дружеството „Луфтханза Техник София“ ООД е част от вътрешната група на „Луфтханза Техник“ АГ и именно чрез така създадената вътрешногрупова централизирана организация за доставка на материали се обезпечават необходимите ресурси за извършване ремонти възлагани от крайните клиенти, които дружеството майка превъзлага на дъщерните си дружества като негови подизпълнители т.е. като доставя на дъщерното дружество материали договорени с крайните клиенти и необходими за обслужване на договореностите с тях, дружеството майка обезпечава изпълняваните ремонти, както ако тя ги беше извършвала. Изрично в СИЕ се сочи, че услугата свързана с покупката и доставката на материали, независимо, че се предоставя вътрешногрупово, не се различава по съдържание и организация от доставката на материали към крайния клиент, тъй като РЛ действа като посредник по доставката и има само административни функции по отношение логистичния процес. При това положение правилно РЛ закупува, отчита и препродава материалите за ремонт по каталожна стойност плюс възнаграждение за администриране, но не начислява определен марж върху стойността на материалите, като това се потвърждава и от заключението на СИЕ. Отново в заключението на СИЕ е посочено, че всички доставени материали вложени в извършените ремонти са доставяни но „Луфтханза Техник София“ ООД чрез т.нар. ОММ звено; тези материали са вложени в ремонти възложени от дружеството майка и са именно във връзка с договорените материали между дружеството майка и крайните клиенти, доставени на РЛ респек. вложени в ремонтите на въздухоплавателните средства на крайните клиенти. От заключението на СИЕ може да се достигне до извод, че доставените в рамките на вътрушногруповата услуга материали не са такива за вътрешно ползване на РЛ, а са суровина необходима за обезпечаване възложените от крайните клиенти ремонти, изпълнявани именно от дъщерното дружество. От своя страна в заключението по ССЕ се сочи, че разходите осчетоводени в разходния център на централното звено ОММ, отнасящи се към ремонтите възложени на РЛ през 2015г. и 2016г. са осчетоводени и като част от общите разходи генерирани във връзка с ремонтите, които то е изпълнило като подизпълнител на „Луфтханза Техник“ АГ във връзка с договор за ремонт на въздухоплавателни средства. Правилно е извършено ценообразуване на процесната услуга от страна на РЛ с оглед заключението на СИЕ където е посочено, че управлението на материалите включва разходи свързани с дейността на отдел ОММ – за труд, свързаните с труда разходи за работно облекло, консумативи и др., разходи за ползване и поддръжка на използваното оборудване, разходи за амортизации на дълготрайно използвани активи, режийни разходи, като тези разходи отговарят на профила на услугите като такива по администриране на дейност по управление на доставки, доколкото дейността е свързана с разходи за труда по обезпечаване на тази дейност. Според в.л. начинът на ценообразуване съответства на обичайното в практиката, доколкото изпълняваните от дружеството функции съответстват на тези на посредник, а материалите, които формират по-голяма част от разходите, се закупуват за целите на конкретен ремонт. Сочи се, че основния финансов риск засяга материалите предвидени за конкретния ремонт, като остатъците от тях се изкупуват от дружеството майка и се държат на склад за сметка на дружеството майка. От тези заключения на СИЕ може да се достигне до извод, че дейността на РЛ е посредническа такава, както се посочи и по-горе, като икономическите рискове свързани със снабдяването с материали се носят изцяло от дружеството майка, тъй като РЛ действа като подизпълнител с ограничени функции и рискове и ползва за своята дейност ресурсите на дружеството майка. С оглед на горното следва да се приеме, че по отношение пазарния характер на полученото възнаграждение във връзка с доставянето на материали е в съответствие с нормативната уредба и Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване – т. 1. 47, т. 7. 36. С оглед горното следва да се заключи, че цената за извършваната услуга от страна на „Луфтханза Техник София“ ООД следва да се заплаща само и единствено върху разходите за конкретната услуга по ремонт на въздухоплавателни средства, която е изпълнена от РЛ, о не и върху услугите свързани с поръчка и доставка на материали, обезпечаващи извършване на услугите по ремонт. Горните изводи са достатъчни да доведат до отмяна на оспорения РА, тъй като незаконосъобразно с него са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2015г. и 2016г. по ЗКПО за услуги свързани с доставката на посочените материали необходими за извършване на ремонтните дейности, тъй като се дължат данъчни задължения само относно реално извършените услуги по ремонт на въздухоплавателни средства, извършени от РЛ. Въпреки горното касационната инстанция ще анализира и дали правилно данъчния орган е приложил нормите от Наредба № Н-9/2006г. /отм/ относно извършения сравнителен анализ на пазарната надценка при трансферното ценообразуване между „Луфтханза Техник София“ ООД и „Луфтханза Техник“ АГ. По своята същност сравнителния пазарен анализ е нормативно определен начин за установяване на съпоставими пазарни цени, с които дружеството прилагащо трансферно ценообразуване по контролирана сделка, следва да определи цените за своите услуги. Тези критерии са естеството на дейността; функции, поети рискове и използвани активи; независимост на попадащите в сравнителната извадка предприятия; пазарни условия и бизнес стратегия. В текста на чл. 3 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. /отм/ за реда и начина за прилагане методите за определяне на пазарните цени, във връзка с § 1, т. 10 от ДОПК е посочено, че методите са следните: 1. метод на сравнимите неконтролирани цени; 2. метод на пазарните цени; 3. метод на увеличената стойност; 4. метод на разпределената печалба; 5. метод на транзакционната нетна печалба. В конкретния случай органа по приходите е възприел, че за извършване на корекции по отношение трансферното ценообразуване е използвал метода на увеличената стойност. Чрез този метод се съпоставя нормата на надбавка, реализирана при продажбата на произведени продукти или при оказани услуги по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. По силата на чл. 29 от Наредбата методът на увеличената стойност се прилага, когато се установи съпоставима норма на надбавка, реализирана от: 1. същото свързано лице при съпоставими сделки с независими лица; или 2. независими лица при съпоставими сделки. От своя страна чл. 32, ал. 1 от Наредбата сочи, че методът на увеличената стойност се прилага при съпоставими сделки с продукти, принадлежащи към една и съща продуктова група или група от услуги. В конкретния случай данъчния орган е използвал съпоставими сделки от независими лица за да извърши корекция на пазарната норма на надбавката, но това е извършено в нарушение на посочените по-горе правни норми от Наредба № Н-9/2006г. /отм/., като неправилно в тази връзка първоинстанционния съд е приел, че дружеството FBO Riga правилно е включено в извадката от независими компании извършващи сходна дейност. Водещият критерий, от изброените по-горе, е този на съпоставимост на продуктите и/или услугите предмет на сравняваните сделки, тъй като този критерий има съществено влияние върху пазарната цена, която всеки оператор реализира. При извършване на сравнителен анализ следва да се изхожда от предмета на дейността, като за съпоставими могат да се приемат предприятия, при които на съществуват съществени отлики между предлаганите услуги. Установява се, че дружеството FBO Riga извършва като своя основна дейност предполетно обслужване на полети – наземно обслужване. В сравнителния анализ на местното досие на РЛ данъчния орган е посочил, че FBO Riga не предоставя самостоятелни услуги по поддръжка т.е. това дружество извършва дейности по наземно обслужване на полети, което вкл. и ограничени услуги по техническо обслужване, докато РЛ предоставя такива услуги, но не с инцидентно проявление, а това е негова основна икономическа дейност. Видно от представената пред касационната инстанция извадка от TP Catalyst дружеството FBO Riga извършва „Спомагателни дейности свързани с въздушен транспорт на пътници, животни или товари“ – експлоатация на терминални съоръжения; дейности по летищен контрол и контрол на въздушното движение; дейности по наземно обслужване. Компанията извършва услуги включващи зареждане с гориво, поливане, товарене по време на полет, поставяне на самолета в хангара, почистване на кабината и др.; за пътници, паспорт и митнически контрол, чекиране на полети и др. В заключението по СИЕ е посочено, че наземното обслужване на полети е свързано с предполетна подготовка на въздухоплавателното средство, като включва клиентско обслужване, издаване на билети, чекиране, разпределение на изходите за качване на самолета и перонни услуги – почистване, зареждане, теглене на самолета и др. Така посочен основания предмет на дейност на FBO Riga няма допирни точки с този на РЛ, който както е посочи по-горе извършва основна дейност по базово техническо обслужване на самолети. Дейността на FBO Riga обхваща предимно дейности обслужващи летищните операции, като липсват представени доказателства това дружество да извършва самостоятелно услуги по техническо обслужване. Лиценз за извършване на такава дейност има подизпълнителя SIA „Jet Flight Service“. При тези данни неправилно АССГ е приел, че двете дружества извършват сходна дейност, като липсват доказателства удостоверяващи такава от страна на FBO Riga, а съдът изцяло се е позовал на твърденията в РА, без да извърши анализ на в тази насока на заключението на СИЕ. Във връзка с горното са представени и писмени доказателства от страна на на „Луфтханза Техник София“ ООД пред касационната инстанция, оборващи констатациите в РА за еднаквост в изпълняваните дейности от двете дружества, като тези доказателства подкрепят заключението и на СИЕ. Незаконосъобразно с РА са изключени „Airline Management Technologies“ ALMT и „Aeromecanic“ от извадката по сравнителния анали, тъй като и двете дружества извършват базово обслужване на самолети, за което касаторът е представил и съответни доказателства. С оглед на горното неправилно съдът е възприел изводите на данъчния орган относно посочен нов интерквартилен обхват на пазарните цени, тъй като това почива върху финансови данни на несъпоставим с дейността на „Луфтханза Техник София“ ООД пазарен оператор на предполетно обслужване като FBO Riga, неизвършващ услуги по базово техническо обслужване, а от друга страна са изключени от две компании - „Airline Management Technologies“ ALMT и „Aeromecanic“, които, видно то предоставените данни, извършват дейност изцяло идентична с тази на РЛ. При това положение правилно в касационната жалба се сочи, че данъчния орган респек. съдът не е спазил изискванията залегнали в нормата на чл. 32 от Наредба № Н-9/2006г. /отм/, което е довело и до неправилно преобразуване на финансовия резултат на дружеството, следствие коригирането на изчислената от НАП медиана в рамките на интерквартилния диапазон от пазарни стойности. Следва да се посочи, че предвид нормата на чл. 28, ал. 2 от Наредбата пазарната цена по контролираната сделка се получава като сума от: 1. себестойност на продукцията или предоставените услуги; и 2. надбавка, изчислена като произведение от размера на разходите по т. 1 и съпоставима норма на надбавка, като при изчисляване себестойността на предоставените услуги по управление на доставката на материали във връзка с възложените ремонти, към разходната основа за предоставяне на тези услуги следва да се причислят само разходите свързани с прякото предоставяне на услугата, а не и тези свързани с доставката на материали за нейното извършване, тъй като това са разходи свързани с администрирането на доставките, тъй като както се посочи по-горе услугата по ремонт е посредническа дейност. Предвид горното и с оглед изясняване на спора следва да се отмени решението на АССГ, вкл. и в частта на разноските и да се постанови друго с което да се отмени оспорения РА като незаконосъобразен. С оглед претендирането на разноски на касационният жалбоподател се дължат такива за две съдебни инстанции по приложения по делото списък - 50лв. д.т. за първата инстанция, 700лв. за СИЕ и 924лв. за ССЕ, както и 50 719.70лв. за адвокатско възнаграждение или общо 26 788.48 евро и 869.20 евро д.т. за касационната инстанция и 22 550.06 евро адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение