Определение № 410 от 26.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 1090/ 27.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1282/ 2019 г., с което Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на И. А. И. срещу определение от 03.01.2019 г. по гр.д. № 12 480/ 2016 г. на Софийски градски съд. Определението се обжалва от И. А. И. с довод, че е незаконосъобразно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); при надлежна процесуална легитимация (обжалваният акт отрича правото на частна жалба на жалбоподателя); спазен срок по чл. 275, ал. 2 ГПК; във функционална компетентност на Върховния касационен съд (чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК), но неоснователна. Съображенията са следните: С определение от 03.01.2019 г. Софийски градски съд е назначил вещо лице по допусната по гр.д. № 12 480/ 2016 г. повторна почеркова експертиза, определил е възнаграждение за вещото лице размер на 300 лв. и го е поставил в тежест на жалбоподателя. Касационният състав приема, че в правилното приложение на закона Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението от 03.01.2019 г. по гр.д. № 12 480/ 2016 г., като е приел, че то не прегражда развитието на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), нито Гражданскопроцесуалният кодекс допуска да се обжалва пред по-горна инстанция. Правилният съдебен акт подлежи на потвърждаване. При тези мотиви, съдът