Определение № 3707 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. В., В. С. Г., Н. С. В., Г. И. С., Л. И. С., Р. С. Р., В. С. Л., Р. С. В., С. А. В. и М. Л. С., чрез процесуален представител адв. Р. М. от АК-София срещу решение № 1083/14.08.2023 г. по в.гр.д. № 3197/2022 г. на Апелативен съд – София, в частта му имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени на ответника от въззивния съд, както и за размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на адв. Р. М. по чл.38 от ЗАдв. Твърди се, че въззивния съд е уважил частично подадената от ответника въззивна жалба, в резултат на което му присъдил разноски за въззивна инстанция 1 228,57 лв. и 297,50 лв. разноски по делото пред първата инстанция. Сочи се, че на ответното дружество не са били присъдени разноски пред първата инстанция, като в частта за разноските пред окръжния съд не е било инициирано производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в тази му част. Твърди се, че е неоснователно с въззивното решение да се присъждат разноски за производството пред първа инстанция. По отношение на присъдените на ответника разноски за въззивна инстанция се твърди, че същите са присъдени в завишен размер. Правят се доводи, че присъдения размера на адвокатското възнаграждение на адв. Р. М. по чл.38 от ЗАдв. е бил неправилно определен. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част с характер на определение по чл.248 ГПК, и вместо това решение № 897/29.06.2023 г, постановено по в. гр. дело № 3197/2022 г. на Апелативен съд- София /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1083/14.08.2023 г./, да бъде изменено в частта за разноските, сторени от ответната страна, като се намали присъдената сума до размера от 135 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение само пред въззивна инстанция, и да бъде определено дължимото се от ответната страна в полза на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение за втора инстанция, в размер на 22 260,24 лв. Ответника по жалбата ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Апелативен съд- София е приел, че съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях. Посочил е, че предявените искове са били частично неоснователни и е уважил частично въззивната жалба, подадена от ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, а не е уважил насрещната въззивна жалба на ищците. Посочил е, че на ответника се дължат разноски в хипотезата на чл.78, ал.3 от ГПК, и че при определяне на разноските в негова полза е съобразил резултата от въззивно обжалване, броя на исковете, по които неговият процесуален представител е осъществявал процесуална защита, както като жалбоподател, така и за защита по насрещната въззивна жалба на ищците. По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. М. по реда на чл.38 от ЗАдв., въззивният съд е посочил, че подадената от името на нейните пълномощници насрещна въззивна жалба не е била уважена, а е уважена само жалбата на ответника. Възнаграждението било изчислено при съобразяване на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с уважената и с отхвърлена част от исковете. Същото се отнасяло и за адвокатското възнаграждение, което е присъдено като размер за първоинстанционното производство. Определението е правилно. Първоинстанционното производство е било образувана по осем иска с правно основание чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ предявени срещу ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД от наследници на С. В., както следва В. С. В., В. С. Г., Н. С. В., Л. С. В. /починал в хода на процеса и заместен от законните му наследници С. А. В. и М. Л. С./, И. С. В. /починал в хода на процеса и заместен от законните му наследници Л. И. С. и Г. И. С./, Р. Р., В. С. Л. и Р. С. В., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с цена на всеки от исковете от по 200 000 лв. Не е спорно, а и от представените по делото договори за правна защита и съдействие, сключени между ищците и адв. Р. М. от АК-София, се установява, че е било договорено безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С първоинстанционното решение всеки от първоначално предявените искове е бил уважен до размера от 70 000 лв. /сумата дължима на Л. С. В. е била присъдена по равно на двете му наследници- С. А. В. и М. Л. С./ и отхвърлен до размера от 200 000 лв. Срещу решението са били депозирани въззивни жалби, както от ответника - срещу осъдителната част на решението, така и от ищците срещу отхвърлителната част на решението за разликата над 70 000 лв. до размера 140 000 лв. по всеки от исковете. Решението е влязло в сила в частта, в която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени над 140 000 лв. до 200 000 лв. С въззивното решение е приета за частично основателна само жалбата на ответника, като след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, всеки от първоначално предявените искове е бил уважен до размера от 60 000 лв. /сумата дължима на Л. С. В. е била определена по равно за двете му наследници- С. А. В. и М. Л. С./. Пред въззивната инстанция, ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е направил искане за присъждане на разноски, в т.ч. и за първата инстанция, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно НЗПП. Представил е списък на разноските по чл.80 ГПК, включващ разноски за въззивното производство: 11 200 лв. – държавна такса и 450 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на въззивното производство и частичната отмяна на първоинстанционното решение в размера над 60 000 лв. до 70 000 лв. по всеки от исковете, и с оглед направеното от ответника искане за присъждане на разноски и за първоинстанционното производство, такива правилно са били определени и присъдени от въззивния съд. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че присъдените разноски в полза на ответника за въззивна инстанция в размер на 1 228,57 лв. са завишени по размер. При определяне на разноските в полза на ответника правилно въззивния съд е съобразил резултата от въззивно обжалване, броя на исковете, по които процесуалния представител на ответника е осъществявал процесуална защита, както като жалбоподател, така и за защита по насрещната въззивна жалба на ищците. Според материалния интерес във въззивното производство - 140 000 лв. по всеки от първоначално предявените искове /8 бр./, то минималния размер на юрисконсултско възнаграждение е по 100 лв. за всеки един от исковете съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Неправилно е твърдението на молителите, че съотношението на отхвърлена към уважена част от иска е 0,15 %, и че дължимото на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция следва да е в размер на 135 лв. Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция /изцяло отхвърлени жалби на ищците и частично уважена жалба на ответника/, дължимото на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция за защита по всеки един от исковете е в размер на 57,14 лв. или общо 457,12 по всички искове. Наред с това следва да се посочи, че ответникът е направил и разноски за държавна такса във връзка с депозираната от него въззивна жалба, като при частичното й уважаване има право на разноски по съразмерност. По отношение на присъденото адвокатското възнаграждение на адв. Р. М.: При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. След допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 897/29.06.2023г., въззивният съд е определил и присъдил възнаграждение на процесуалния представител на ищците адв. Р. М. от АК-София пред въззивната инстанция в размер на 17 814,85 лв. с ДДС. Същото е правилно определено. Размерът на минималното възнаграждение за защита по всеки един от исковете, според материалния интерес във въззивното производство - 140 000 лв., следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 т.5 от Наредба № 1 за МРАВ /в редакцията й към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие/. В случая за един иск размерът е 4330 лв. При изхода на спора пред въззивната инстанция /изцяло отхвърлени жалби на ищците и частично уважена жалба на ответника/ минималният размер на възнаграждението по всеки иск е 1855,71 лв. без ДДС, респ. 2226,85 лв. с включен ДДС. Дължимото адвокатско възнаграждение общо по всички искове е в размер на 17 814,80 лв. с ДДС. В случая въззивният съд е присъдил посочения минимален размер. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение