Определение № 18 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 70/2010 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С определение (разпореждане) от 28. 01. 2010г., постановено по НОХД № 202/ 2009г., Председателят на Районен съд- гр. И. е прекратил производството по делото, и е изпратил същото на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която, в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. От данните по делото става ясно, че към настоящия момент всички действащи съдии от щатния състав на РС- гр. И. са се отвели от разглеждането на делото, с мотив, че служебният защитник на подсъдимата е съпруг на председателя на съда, позовавайки се съответно на основанията по чл.29, ал. 1, т. 7, вр. т. 4 НПК, и по чл. 29, ал. 2 НПК. Без ВКС да разполага с правомощието да контролира и се произнася по основателността на направените самоотводи в настоящото производство, последните дефинитивно изключват участието по делото, образувано пред първа инстанция, на всеки от съдиите. При това положение е очевидно, че РС- гр. И. не може да образува състав, който да се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си, като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр. Т.. С оглед на горните обстоятелства, съобразявайки релевантните данни, обезпечаването на обективен наказателен процес, както и разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки, касационната инстанция определи Районен съд- гр. Т.. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение