Определение № 338 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1762/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Р./България”Е., [населено място] против Определение № 901 от 02.04.2015г. по ч.т.д.№ 1275/2015г. на САС, ТО, 9 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на банката срещу Определението от 04.02.2015г. на СОС по т.д.№ 181/2014г., с което е била отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл.638,ал.3 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по изпълнително дело № 2462/2014г. на ЧСИ Ст.Я. и по изп.дело № 632/2014г. на ЧСИ Д.Петрова-Я. по отношение на имуществото на [фирма]. С частната жалба се иска отмяна на определението. Изложени са твърдения за неправилния според жалбоподателя извод за недопустимост на частното въззивно обжалване на определението по чл.638,ал.3 ТЗ. С позоваване на определение № 331 от 16.04.2014 по ч.т.д.№ 1065/2014г. на І т.о. и определение № 573 от 06.08.2013г. по ч.т.д.№ 2194/2013г. също на І т.о. на ВКС се иска отмяна на атакувания акт и връщане делото на САС за произнасяне по законосъобразността на отказа на съда по несъстоятелността за продължаване на изпълнителните действия. Отговор на частната жалба не е постъпил в срока по чл.278 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок, но е неоснователна. В атакуваното определение е съобразена преобладаващата практика на ТК на ВКС относно необжалваемостта на определението на съда по несъстоятелността по искането по чл.638,ал.3 ГПК, с което е разрешено или отказано продължаването на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, аргументирано с разпоредбата на чл.613а,ал.1 и ал.3 ТЗ: обжалваемостта и на двете групи определения е регламентирана от общите изисквания и предпоставки на чл.274,ал.1 ГПК- да бъде изрично призната неговата обжалваемост или да е преграждащо производството по несъстоятелност, каквато характеристика актът по чл.683,ал.3 ТЗ няма. В този смисъл становището в определението по ч.т.д. 1065/2014г. на което жалбоподателят се позовава е изолирано, като настоящият състав с Определение № 682 от 02.10.2014г. по ч.т.д.№ 2346/2014г. се е присъединил към практиката, отричаща допустимостта на обжалването с частна въззивна жалба на определението по чл.683, ал.3 ТЗ /Определение № 241 от 11.04.2014г. по ч.т.д.№ 965/2014г. на ІІ т.о., Определение № 338 от 24.04.2014г. по ч.т.д.№ 945/2014г. на І т.о., Определение № 704 от 18.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3150/2013 г., I т. о./ .В същия смисъл са и последващо постановените Определение № 793 от 6.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3151/2014 г., Определение № 831 от 12.11.2014г. по ч.т.д.№ 3063/2014г., Определение № 53 от 21.01.2015г. по ч.т.д.№ 46/2015г. и Определение № 242 от 27.04.2015г. по ч.т.д.№ 1118/2015г., всичките на І т.о. на ВКС. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.