Определение № 7755 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6620/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Г. от гр.Радомир, чрез процесуален представител адв. Д.Тенев, срещу определение № 846/20.05.2025 г. постановено по адм. дело № 137/2025 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на определение № 631 от 11.04.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Намира за несъстоятелен и в несъответствие с константната съдебна практика извода на съда, че искането за присъждане на направените по делото разноски не било направено своевременно, а е направено след постановяване на определението за прекратяване на делото. Иска да се отмени обжалваното определение и се допълни определение № 631 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 137/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, в частта му за разноските, като се осъди НЕЛК да заплати на С. С. Г. сумата от 1 710 лева, представляваща сторени по делото разноски – адвокатско възнаграждение и Д.Т. Ответната страна – НЕЛК, през процесуален представител юрк. Е.Дурчова, оспорва частната жалба като неоснователна и счита обжалваното определение за правилно, постановено при спазване на материалните и процесуални норми. Иска да се остави в сила обжалваното определение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, позовавайки се и на решение на СЕС по дело С-483/22. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение № 846/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 137/2025 г. по описа на Административен съд - Перник, е оставена без уважение молбата на С. С. Г., чрез процесуален представител адв. Д.Тенев, за допълване на определение № 631 от 11.04.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. От фактическа страна съдът е приел, че адм.д. №137/2025 г. е било образувано по жалба, с вх. № 702 от 21.03.2025 г., подадена лично от С. Г., с която е оспорено Експертно решение № 90500 от заседание № 31 от 24.02.2025 г. на специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ на НЕЛК. В жалбата не е формулирано искане за заплащане на направените разноски. С разпореждане № 519 от 25.03.2025 г. препис от жалбата е изпратена на ответната страна – НЕЛК за окомплектоване на преписката. На 01.04.2025 г., по електронен път с вх. № 785 от 01.04.2025 г. е постъпило допълнение към жалба от С. Г., изготвено от адв. Д. Тенев, от АК-Благоевград, към което е приложено адвокатско пълномощно /без номер и дата/. В допълнението към жалба също не е формулирано искане за заплащане на направените разноски. На 21.03.2025 г. С. Г. депозирал напълно идентична жалба в НЕЛК с вх. № АС-86 ИСКМЕ/21.03.2025 г., въз основа на която НЕЛК постановява Акт за оттегляне на експертно решение № 90500 от 24.02.2025 г., изведен с изх. № I-4204 от 28.03.2025 г. Жалбата е окомплектована и депозирана в Административен съд - Перник, образувано е адм.д. № 151/2025 г., производството по което е прекратено, а преписката присъединена към по-рано образуваното адм.д. № 137/2025 г. по описа на съда. С молба с вх. № 869 от 09.04.2025 г. пълномощник на ответника е направил искане за прекратяване на производството по адм.д. № 137/2025 г., поради оттегляне на оспорвания акт, обективирано в Акт за оттегляне изх. № I-4204 от 28.03.2025 г. С определение № 631 от 11.04.2025 г. постановено по адм.д. № 137/2025 г. жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като определението е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 22.04.2025 г. На 28.04.2025 г. С. Г., чрез пълномощник адв. Д. Тенев е депозирал молба с искане за допълване на определението в частта за разноските, придружена с договор за правна защита и съдействие /без номер и дата/ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. При тези данни първоинстанционният съд е приел искането за изменение на определението в частта за разноските за допустимо, но неоснователно. Посочил е, че молителят не е направил искане за присъждане на разноски нито с жалбата си с вх. № 702 от 21.03.2025 г., нито с допълнението към нея с вх. № вх. № 785 от 01.04.2025 г., поради което заявеното такова след прекратяване на делото се явява несвоевременно заявено, не са налице предпоставките на чл.143, ал.2 от АПК /разноските реално да са понесени от жалбоподателя и той да е направил своевременно искане за това до съда/ и разноски не се дължат. По изложените съображения, съдът постановил обжалваното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не споделя посочената от процесуалния представител на частния жалбоподател съдебна практика. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. В хипотезата по чл. 143, ал. 2 АПК, която касае и настоящия случай, право на разноски възниква в полза на оспорващия, когато делото е прекратено поради оттегляне на атакувания административен акт. Тази отговорност може да бъде осъществена само в хода на висящ съдебен процес и въз основа на своевременно отправено искане до компетентната инстанция, подкрепено с надлежни доказателства за извършването на сочените разноски. Съдът не се произнася служебно по разноските, а трябва да бъде сезиран с подобно искане, затова и липсата на процесуална активност в тази насока погасява самото субективно право. В случая съдът не е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на направените по делото разноски. Такова искане не е формулирано нито в подадената лично от С.Г. жалба с вх. № 702 от 21.03.2025 г., нито от пълномощника му с допълнението към жалбата с вх. № вх. № 785 от 01.04.2025 г., поради което субективното му право да иска присъждане на направените по делото разноски е погасено. Като е оставил без уважение молбата на С.Г. за допълване на определение № 631 от 11.04.2025 г., постановено по адм.д. № 137/2025 г. по описа на Административен съд-Перник, в частта за разноските, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на настоящото производство, разноски в полза на ответника НЕЛК за тази инстанция не следва да се присъждат. Разноските се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по производството за разноски. Това производство има за предмет съдебното решение само в частта, с която съдът се е произнесъл за разноските. Следователно, причина за съдебното производство не е неоснователно предизвикан спор от страна по делото, независимо дали искането е основателно или не, а процесуалното действие на съда. С оглед на това не е налице елемент от фактическия състав, който поражда задължението за разноски, поради което такива не се следват. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд. Шесто отделение