Определение № 169 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4833/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пробив“ АД, гр. София, чрез адв. В. Б. и частна жалба подадена от адв. Е. Т. от САК, като пълномощник на М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Ф. Р.Е.“ ООД, гр. София, срещу определение № 1799/16.07.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1540/2024 г. на Апелативен съд - София. С обжалваното определение на основание чл.248 ГПК, по молба на адв. Е. Т. от името на ищците по делото, е изменено определение № 1462/12.06.2024 г. по ч.гр.д. 1540/2024 г., като е осъдено „Пробив“ АД, да заплати на М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Ф. Р.Е." ООД разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба в размер на 600 лв. Със същото определение е оставено без уважение искането на адв. Т. от името на ищците, за присъждане на разноски за разликата до 3000 лв. Жалбоподателят „Пробив“ АД обжалва определението в частта, с която е осъден да заплати на ищците по делото разноски в размер на 600 лв. Ищците по делото, чрез адв. Е. Т. оспорват частната жалба на „Пробив“ АД, като сочат, че на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, атакуваното определение не би следвало да подлежи на обжалване, тъй като постановеното определение № 1462/12.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 1540/2024 г. е окончателно. Претендират, в случай, че съдът приеме, че определение № 1799/16.07.2024 г. подлежи на обжалване, да бъде уважена частната им жалба срещу отхвърлителната част на съдебния акт, като им бъдат присъдени разноски по делото до пълния заявен размер от 3000 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира, че частните жалби са подадени в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни в процеса, но са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане, поради следното: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК и чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, при отчитане и на задължителните разяснения, дадени с т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК от съд като въззивна инстанция, по искане за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт, подлежи на въззивно обжалване, но само ако самият краен въззивен акт, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл. 248 ГПК, с което искането за изменение/допълване се уважава или отхвърля, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Обратното разбиране би дало на страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. В посочения смисъл е и практиката на ВКС: определение № 190/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2449/2023 г. на II г.о.; определение № 433/31.01.2024 г. по ч.гр.д. № 139/2024 г. на IV г.о.; определение № 1147/08.05.2024 г. по ч.гр.д. № 628/2024 г. на II т.о. и др. В случая, въззивното определение № 1462/12.06.2024 г. по ч.гр.д. 1540/2024 г. на Апелативен съд- София, като постановено по частна жалба срещу определение № 1790, постановено в з.з. на 07.02.2024 г. по гр.д.№ 7568/2023 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането на ответника „Пробив“ АД да бъде конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника държавата, чрез министъра на икономиката, е окончателен съдебен акт, който не подлежи на последващо обжалване. В т. 9а от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице- помагач, не подлежи на касационно обжалване. С обжалваното с настоящите частни жалби определение № 1799/16.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1540/2024 г. Апелативен съд - София се е произнесъл по подадена молба от адв. Е. Т., пълномощник на ищците по делото за допълване на окончателното определение № 1462/12.06.2024 г. по същото дело в частта за разноските на основание чл.248, ал. 1 ГПК. Доколкото въззивното определение № 1462/12.06.2024 г. на Апелативен съд - София не подлежи на обжалване, то и постановеното от същия съд определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, за неговото допълване в частта за разноските, също не подлежи на обжалване, поради което подадените срещу него частни жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението му по чл. 248 ГПК не пораждат за частните жалбоподатели процесуално право да го обжалват, доколкото такава възможност не е предвидена в процесуалния закон. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение