Определение № 1449 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3307/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Х. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3139 от 09.11.2022 по гр.д.№ 6644/ 2022 г., с което е потвърдено определение № 20033322/ 02.05.2022 г. /с характер на решение/, постановено по гр.д. № 267/ 2017 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 25111167/ 01.07.2021 г., уточнена с молба вх.№ 25129272/ 12.08.2021 г., за тълкуване на решение № 334016/ 08.02.2018 г. по гр.д.№ 267/ 2017 г. на Софийски районен съд в частта за постановения режим на лични отношения на Г. Л. Х. с малолетните му деца С. Г. Х., [дата на раждане], и И. Г. Х., [дата на раждане] В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят формулира следните правни въпроси: „Следва ли постановения от съда режим на лични отношения между децата и родителите по чл.59 ал.2 да бъде изпълним принудително в съответствие с нормите на ГПК или може да бъде оставен само на доброволно и съгласувано решение на родителите при положение, че съдът е администрирал правоотношенията между тях точно поради наличен конфликт и липса на разбирателство? Как би следвало да се тълкуват множеството решения, в които няма конкретно посочен срок за задължително уведомяване на родителя неупражняващ родителските права за контактите извън платения отпуск през лятото?“. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Н. И. С. - Х. оспорва касационната жалба като поддържа, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Излага и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд установил, че с решение на Софийски районен съд № 334016/ 08.02.2018 г. по гр.д. № 267/2017 г по предявен от Н. И. С. - Х. срещу Г. Л. Х. иск бил прекратен сключеният между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, упражняването на родителските права по отношение на родените през време на брака деца С. и И. било предоставено на майката, при която те да живеят. Бил определен режим на лични отношения на бащата с двете деца, както следва: до навършване на тригодишна възраст на децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без приспиване; след навършване на тригодишна възраст на децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа неделя с приспиване; през Коледните празници /24.12 и 25.12/ всяка четна година за времето от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 25.12; на Новогодишните празници /31.12 и 01.01/ всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 31.12 до 18:00 часа на 01.01; на Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден от Великден; личните празници на бащата /рожден ден и имен ден/ за времето от 10:00 часа до 16:00 часа в случай, че децата в тези дни не посещават учебно заведение, а в случай, че в този период децата са в такова заведение – за времето след приключване на учебните занятия за период от два часа; личните празници на децата ще бъдат прекарвани в присъствието и на двамата родители; 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Предвидено е за изпълнение на режима децата да бъда вземани от дома на майката заедно и да бъдат връщани заедно отново в дома на майката. Бракоразводното решение влязло в законна сила на 28.02.2018 г. като необжалвано, в частта за прекратяване на брака, родителските права и местоживеенето на децата, определения режим на лични контакти, семейното жилище и фамилното име. По молба на Н. И. С. - Х. от 07.03.2018 г. с определение № 384143/ 13.04.2018 г. /с характер на решение/ първоинстанционният съд отказал тълкуване на постановеното съдебно решение. Този съдебен акт бил потвърден с определение на Софийски градски съд от 13.04.2018 г. по гр.д. № 8482/ 2018 г. На 01.07.2021 г. Г. Х. на свой ред подал молба за тълкуване на решението от 08.02.2018 г. С втора молба от 12.08.2021 г. Г. Х. уточнил, че иска тълкуване дали тридесетте дни от лятото трябва непременно да се вземат заедно, като поредни дни, или са общия брой дни за контакт между него и децата в периода 23.06.-22.09 г. и са извън платения годишен отпуск на майката и извън предоставените му първа и трета събота и неделя от месеца и възможно ли е майката да вземе толкова продължителен отпуск, че да не е възможно той да ползва тридесетте дни през лятото; дали личните празници на децата продължават двадесет и четири часа и дали заетостта на родителя през личните празници изключва контактите му с децата; дали липсата на изрична регламентация в диспозитива на съдебното решение за допитване на майката до него за вземане на важни решения по отношение на децата за местоживеенето, образованието, възпитанието и заниманията им отменя задължението й да съгласува важните за живота на децата въпроси с него; дали липсата на уредба в решението на възможността да осъществява телефонни контакти с децата изключва тези контакти; дали е възможно страните да уговорят контакти между него и децата извън посочения в решението режим; дали ако родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права е в невъзможност да ги упражнява поради болест, ангажимент или по друга причина, тези права следва да се упражняват от другия родител или без негово съгласие децата могат да се предадат на трето лице /баба, чичо, гледачка и пр./ и необходим ли е документ за това; дали следва да има предварителна уговорка между страните за осъществяване на личните контакти с децата през лятото и на личните им празници. С Определение № 20033322/ 02.05.2022 г. /с характер на решение/ първоинстанционният съд оставил без уважение искането за тълкуване на решението като приел, че искането по точки от четвърта до осма от молбата представлява такова за регламентиране на отношения между страните, породени от влошена комуникация помежду им, а в останалата част е налице произнасяне с влязло в сила определение. При тези констатации от правна страна въззивният съд извел, че целта на тълкуването е свързана с внасяне на пълна яснота в изразената в диспозитива на решението воля, за да може да бъде изпълнено, без да се пререшава спора. В случая решението не било неясно. С него не били определени телефонни контакти на децата с бащата, които да следва да бъдат изисквани по принудителен ред. Недопустимо било в производство по тълкуване съдът да формира воля, каквато не е била налице при постановяване на съдебното решение и не е намерила отражение в диспозитива му. Не съществувала неяснота и по отношение на това, че определеният режим е минималният предвиден контакт на бащата с децата и неразписаните допълнителни такива не са забранени или изключени. Не можело по пътя на тълкуване да бъдат изчерпани всички евентуални житейски обстоятелства, които биха възникнали и биха имали отношение при изпълнение на постановения с решението режим. От съда не можело да се очаква даде предварително предписание на родителите как точно да реагират при всяка една възможна житейска ситуация. Неизпълнението на задълженията на родител да осигури разписан със съдебно решение режим на контакти между детето и другия родител не било възможно да се преодолее по реда на чл.251 ГПК, а по реда на принудителното изпълнение. Тълкуване можело да се иска, когато съдебният акт е неясен до степен, в която не може да бъде разбрана волята на съда, а в случая това не било така – волята на съда била ясно изразена в диспозитива на решението. По реда на тълкуването съдът не можел да дава отговор на поставени от въззивника въпроси и не можел да преразглежда изразената в мотивите си воля, която в случая била ясна. Липсата на часови диапазон относно контакта на бащата с децата по време на личните им празници не давала основание за тълкуване на съдебното решение, тъй като по реда на чл.251 ГПК не можело да се постигне допълване на акта. Интересът на децата не изисквал тълкуване на съдебното решение, а спазването му от страните и постигане на родителско сътрудничество за благото на децата. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по поставените правни въпроси, тъй като те не обуславят правораздавателната воля на съда. Искането на Г. Х. по чл.251 ГПК е отхвърлено от съда, тъй като той е приел, че в частта, регламентираща режима на лични отношения между бащата и децата, влязлото в сила решение е ясно, изпълнимо по реда на ГПК и не се налага изясняване на действителната воля на съда, която е точно и изрично обективирана. Отхвърлено е и тъй като не съществува възможност за обхващане на всички житейски обстоятелства в отношенията родители – деца, а регламентацията в решението относно режима била изпълнима, ако страните спазват този режим и си сътрудничат за удовлетворяване на интереса на децата, вместо да търсят противопоставяне по формални съображения. По отношение на тези разрешения на въззивния съд формулираните от касатора правни въпроси нямат отношение, а по необуславящи правни въпроси касационното обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд