Решение № 174 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2012 г.

Решение № 174 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете страни в трудов спор. Касационна жалба на ТП "Държавно горско стопанство", [населено място] е постъпила срещу решение № 187 от 20.08.2012г по гр. дело № 346/2012 г. на Видински окръжен съд в частта, с която след частичната отмяна на решение № 50 от 18.06.2012 г на Районен съд [населено място] са уважени исковете на на Т. И. А. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и неговото уволнение поради намаляване обема на работа на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е отменено, поради необективно извършен подбор. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ като недоказан, е постъпила и от Т. И. А. Касационната жалба на ТП "Държавно горско стопанство", [населено място] съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Съдът е приложил неправилно даденото в ТР № 3 от 16.01.2012 г. ОСГК разбиране за обема и съдържанието на съдебния контрол за законосъобразност на подбора, като решаващо е изтъкнал недопустимост определени от работодателя лица, свидетелствали и пред съда, да бъдат включвани в състава на комисия и да дават оценка. Така неправилно въззивният съд е разширил предмета на доказване в обхвата на своята преценка, също така неправилно е обосновал решението си с частична необективност на оценяването, въпреки че в комисията е участвал и прекия ръководител на ищеца, а и на друг служител, също получил сравнително ниска оценка Работодателят е превенирал евентуална злоупотреба или необективност на оценката от преките ръководители, именно като е включил в състава на комисията и специалист от неспецифичната служебна сфера на оценяваните, в случая главният счетоводител, а съдът е приел това за недопустимо. Претендират се разноски. Касационната жалба на Т. И. А. се основава на съображения за съществено процесуално нарушение, не са обсъдени относимите и допустими доказателства в подкрепа на иска за обезщетение, като неправилно е прието, че такива липсват . За да потвърди първоинстанционното решение в тази обжалвана част, въззивният съд е игнорирал како доказателствено средство трудовата книжка, представена в препис и за констатация. Претендират се разноски. Страните взаимно оспорват касационните си жалби в писмени отговори. С определение № 278 от 05.03.2013 г. на ВКС III г. о и двете касационни жалби са допуснати до разглеждане. По жалбата на ТП "Държавно горско стопанство", [населено място] основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обусловено от въпрос, следвало ли при преценката за законосъобразност на извършен подбор съдът да преценява и допустимостта на персоналните оценки, давани от включените в комисия лица в процеса на нейната дейност с оглед знанията, компетентността и личните им наблюдения върху пряката работа на оценяваните служители, или съдът следва да прецени дали оценката съвпада с действителните качества на последните. По касационната жалба на Т. И. А. е приет довод по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в противоречие с формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, изразена в решение № 707/2009 г. на II г. о въззивният съд е игнорирал доказателственото значение представен препис от трудова книжка в подкрепа на обстоятелства по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, като е изтъкнал, че никакви доказателства за оставане без работа не са представени. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба на ТП "Държавно горско стопанство" до разглеждане, Върховен касационен съд III г. о приема следното: С приемането на ТР № 3/16.01.2012г ОСТК, Върховен касационен съд даде принципна насока, която съдебната практика да следва занапред във връзка с обема и естеството на съдебната проверка за законосъобразност при подбор и редица въпроси, свързани с обективността на оценката по критерия на чл. 329, ал. 1 КТ за нивото на изпълнение на възложената работа и подлежащите на установяване в трудовия спор нейни признаци, намериха отговори в решениe № 7/2012г по гр. д № 935/2011 IV г. о, реш. № 33/2012г по гр. д № 1172/2011г IV г. о, реш по гр. д № 428/2011, IV г. о на ВКС и решение по гр. д. № 605/2011 IV г. о. Така практиката на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК очерта необходимостта при оспорване от страна на ищеца в трудовия спор на дадената в резултат на подбора оценка, съдилищата да насочат обстоятелственото изследване върху обективното съответствие на оценката с действителните качества на работника, а не върху обстоятелства, свързани с избора на участващите в комисията по подбора лица при работодателя, персоналният състав на комисията и нейното конституиране или документиране като помощен орган, които обстоятелства не са пряко относими. Последните могат да имат значението на осигурена предпоставка при подбора да бъдат дадени информирани оценки за това кой работи по-добре, в резултат на която информираност оценките да бъдат и обосновано обективни - резултат от прилагането на еднакви спрямо всички оценявани служители критерии, съответни на съдържанието на закона. Установяването на условието или процеса на подготовка не доказва изискуемия от закона резултат, същевременно не е пречка за неговото положително доказване, изразяващо се в установено съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действтилните качества на работника или служителя, обосновано със събрана за участниците в подбора информация. Събирането на информация в конкретна форма при работата на комисията е вътрешно организационен въпрос, към който неправилно се е насочил решаващо въззивния съд като е приел, че не е допустимо в комисия по подбор на "помощник лесничей" да участва главният счетоводител на предприятието, след като не познава изискванията, свързани с маркиране на дървесина, затова и оценката при подбора е компрометирана като цяло, въпреки участието в комисията на преки ръководители на оценяваните служители, докладвали за работата им. Така окръжният съд е следвал неправилен подход към оценката на фактите и значението им, при проверката за законосъобразност. Ето защо касационната жалба на работодателя в трудовия спор е по същество основателна. Събраните по делото доказателства не са обсъдени в цялост от Видински окръжен съд, нелогично е отречена и възможността между членовете на комисията да се докладва и обменя информация, на която да се основе оценяването на участниците с брой точки, намерило израз в съставения протокол. Извод за информираност при подбора и в частност информираност при всеки от оценяващите, следва да се основава на обсъжданите в комисията по подбора факти, като предмет на доклад пред комисията може да са не само фактите, но и значението им за изпълнението на работата с оглед конкретна нейна специфика. Относно начина си на работа, разпитаните по делото членове на комисията по подбора са посочили дадените по критериите за подбор точки като резултат от събеседване по между си ( св. И.), в което са изтъквани и обсъждани конкретни събития, докладвани от преките ръководители и свързани с нивото на изпълнение на работа. Предмет на обсъждане са били нарушенията на изискванията при маркиране на дървесина, трудовата дисциплина, неуплътняване на работното време, забавено предаване на документи, повреждане имущество на работодателя, наличие на оплаквания от граждани и неизпълнение на други свързани с работата изисквания при служителя Т. А., тъй като ги е имало. Същите факти са засвидетелствани при разпита на двама свидетели от състава на въпросната комисия, те не обосновават извод за липса на съпоставяне. В подбора са участвали трима помощник- лесничей, от които служителят И. е получил максимален брой точки по всички показатели, поради безупречната си работа. По критериите, свързани с професионалната квалификация, ищецът А. е получил с четири пункта по-висока оценка от служителя Ц., която разлика се обосновава с компютърната му грамотност. На същия е дадена по- ниска оценка в сравнение с оценката на Ц. по показателите, свързани с нивото на изпълнение на възложената работа. Оценките са посочени в табличен вид за всеки конкретен, определен предварително от работодателя показател в оценъчна карта, изготвена за всеки от служителите. Там, където при оценката на А. са намалявани точки, свидетелите по делото и членове на комисията по подбора са посочили и факти в обосновка. Решаващо при сравнението на служителите Ц. и Т., двамата получили най- ниски оценки, са се оказали уменията и изпълнението на изискванията при маркиране на дървесина, за които в конкретна степен е свидетелствал инж. И., старши лесничей; спазването на нормативните срокове при документния отчет и съхраняването на документи, за което е свидетелствала и П. Д., гл. счетоводител в Д. Б.. По-ниска оценка Т. А. е получил и по показателите уплътняване на работното време, спазване графика и опазване имуществото на предприятието, като в комисията също са обсъдени конкретни случаи в тази връзка, засвидетелствани и пред съда. По този начин е изпълнено изискването за съпоставка по критериите за подбор, с отделни мотиви за всеки от участващите в него. Въззивният съд иначе правилно е приел, че ниската оценка за уволнения Т. А. е обективна. Този извод е основан и на фактите по делото. Неправилен е обаче изводът, че щом в комисията е участвал прекият ръководител на оценения най-ниско по критерия изпълнение на работата служител и щом в защита и обосновка на тази оценка са установени факти от неговата трудова биография, то съпоставка липсва и оценяването на останалите двама помощник- лесничей не е било обективно. Показанията на свидетелите обосновават извод за извършената от членовете на комисията съпоставка на служителите при оценките по критерия кой работи по-добре. Като е дал разрешение по случая въз основа на обстоятелства, които не са решаващи за обективността на оценката при подбора и нейните подлежащи на установяване при съдебен спор признаци, при това като е игнорирал решаващо собствения си, обоснован извод, че дадената за ищеца А. оценка съответства на нивото на изпълнение на работата, която му е възложена, Видински окръжен съд постановил незаконосъобразно решение, в игнориране на законосъобразно извършена от работодателя преценка по критерия на чл. 329 от КТ. Посочените основания за материална незаконосъобразност водят до основателност на касационната жалба и налагат отмяната на въззивното решение в обжалваната от касатора ТП "Държавно горско стопанство " част, в която част следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция. Предявеният иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като подборът е извършен законосъобразно. Следва да бъде отхвърлен по същество и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. По жалбата на Т. И. А. в частта, с която въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът останал без работа, поставеният от пълномощника му по делото правен въпрос за доказателственото значение на трудовата книжка не се оказва от значение за изхода на спора и независимо от отговора му, искът по чл. 225, ал. 1 КТ подлежи на отхвърляне, щом ищецът е уволнен законосъобразно. Поради обусловеността на този иск от изхода на спора във връзка със законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят не дължи обезщетение поради принудителна безработица, като е без значение какви доказателствени средства са ангажирани от ищеца за оставането му без работа през исковия период, дали правилно е преценено значението им, дали същите са били обсъдени. В обжалваната от касатора А. част, решението на Видински окръжен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва се уважи искането на касатора С. ТП "Държавно горско стопанство ", [населено място] в частта за разноските, които другата страна дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложен е и списък, като посочените за всички инстанции разноски на ответника са подкрепени с документи, установяващи плащането им. От ищцовата страна няма възражение за прекомерност при заплатеното възнаграждение на представлявалия предприятието пред настоящата инстанция адвокат, а с този въпрос съдът не се занимава служебно. В тежест на ищеца по делото Т. И. А. е да заплати разноски на бившия си работодател в размер на 3180 лева за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.