Определение от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба с вх. № 17743 от 10.09.2025 г. от Н. Ц. К., чрез адв. Н. Миланова, срещу разпореждане № 572 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 420 от 2024 г. по описа на Административен съд - Монтана. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 608/24.03.2025 г. по описа на Административен съд - Монтана, подадена от Н. Ц. К., против определение № 17/07.01.2025 г. по адм. дело № 420/2024 г. С разпореждане № 714/16.07.2025 г. съдията-докладчик е оставил процесната жалба без движение с указания за отстраняване на констатираните нередовности, включително да се представи в цялост и подпише частната жалба. Съобщението за изготвеното разпореждане е редовно връчено по чл. 41, ал. 2 ГПК на 03.09.2025 г. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК от датата на връчване на съобщението, както и към настоящия момент указанията на съда не са изпълнени. С разпореждане от 29.09.2025 г. на председателя на шесто отделение на ВАС, частната жалба отново е оставена без движение като нередовна и на жалбоподателя са дадени указания, в седемдневен срок от съобщаването му, да представи в цялост подадената частна жалба, подписана с автентичен подпис на хартиен носител или с удостоверение за квалифициран електронен подпис. Със заявление с вх. № 22364 от 29.10.2025 г., от Н. Ц. К., е формулирано искане за продължаване с 3 месеца на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 29.09.2025 г. на председателя на шесто отделение на ВАС. С разпореждане от 07.11.2025 г. на председателя на шесто отделение на ВАС, е продължен по молба на Н. Ц. К. срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 29.09.2025 г. на председателя на шесто отделение на ВАС, по вх. № 17743 от 10.09.2025 г., с 2 месеца при условията на чл. 63, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, вр. чл. 144 АПК. Съобщението за изготвеното разпореждане е получено лично от процесуалния представител на жалбоподателя на 18.10.2025 г., а срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 18.12.2025 г. (четвъртък, присъствен ден). Със заявление с вх. № 27449/23.12.2025 г. (извън срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК) от Н. Ц. К., чрез адв. Н. Миланова, е поискано продължаване с още 3 месеца на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 29.09.2025 г. на председателя на шесто отделение на ВАС. Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Според трайно установена съдебна практика, съдът уважава молбата за продължаване срока само при наличие на уважителни причини, а определението му не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, т.к. не попада в посочените в чл. 229, ал. 1 АПК съдебни актове - не прегражда по-нататъшното развитие на делото и в закона не е изрично посочено, че подлежи на обжалване. В конкретния казус срокът, чието продължаване се иска, е за отстраняване нередовност на частна жалба срещу постановено прекратително разпореждане. Преценката относно основателността на предприетото от страната процесуално действие (т.е. дали молбата съдържа причини за неотстраняване на нередовността на жалбата в дадения срок, които да бъдат определени като уважителни), се извършва по въведените в правната норма критерии, но само в хипотезата на своевременно сезиране от легитимираната страна в процеса. Пропускането на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК за отправяне на подобно искане, преклудира възможността за упражняване на правото, поради което искането следва да се остави без разглеждане. По силата на чл. 101 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е длъжен да указва на страните в какво се състои нередовността на извършено от страната процесуално действие, като поправеното в срок действие се смята за редовно от момента на извършването му. Разпоредбата зачита редовността на извършените действия, ако е спазен определеният от съда срок за това. Съгласно нормативното изискване съдът е длъжен да следи служебно за нередовността на процесуалното действие и може да го счете неизвършено само в хипотезата на предварително определен срок за отстраняване на недостатъка му, ведно с надлежни указания за това и при условие, че в този срок то не е било поправено. По силата и на нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК срокът може да се продължи само преди изтичането му, а подадената след това молба следва да се остави без разглеждане, поради преклудиране възможността на страната да упражни това свое процесуално право. С оглед изложеното, искането за продължаване на срока е недопустимо да се претендира след изтичането му и следва да се остави без разглеждане. Неизпълнението на законово вмененото задължение – за представяне в цялост на подадената частна жалба, подписана с автентичен подпис на хартиен носител или с удостоверение за квалифициран електронен подпис, е отказ да бъде отстранена нередовност на оспорването като самостоятелна процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Горепосоченото обосновава основанието по чл. 213а, ал. 6, т. 2, вр. с чл. 231 АПК, частната жалба на Н. Ц. К. да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази част. Водим от горното Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение