Определение № 12506 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2025 г.

Производството е по реда на чл. 236, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Я. от гр. София против Разпореждане № 832/20.05.2025 год., постановено по административно дело № 608/2024 год. по описа на Административен съд – Кюстендил. В частната жалба е заявено искане за отмяна на разпореждането, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че с оспореното разпореждане се потвърждава неправилното Решение на Районен съд – Дупница, което неправилно е потвърдило електронен фиш, без да се анализира техническата част на процеса по издаване на електронния фиш. Заявено е и твърдение, че разпореждането прегражда справедливия процес, в който на лицето дори не е предоставена възможност да участва, което съставлява нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и поражда съмнение за безпристрастността на съдебния състав. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на разпореждането на Административен съд – Кюстендил и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Областна дирекция на МВР - Кюстендил не е изразил становище по оспорването в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От фактическа страна е установено, че производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на С. С. Я. против Решение № 196/29.07.2024 год., постановено по АНД № 263/2024 год. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 8548285, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на С. С. Я. за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева. По повод подадената жалба, с Разпореждане № 2115/09.12.2024 год., постановено по КАНД № 608/2024 год., на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1 от АПК, съдебният състав на Административен съд – Кюстендил е указал на С. Я. в 7-дневен срок да представи доказателства в подкрепа на заявеното в касационната жалба твърдение, че е получил решението на Районен съд – Дупница на 10.10.2024 год. След многократно изпратени до касатора съобщения за постановеното разпореждане, в т.ч. до посочения адрес (който е деклариран и като постоянен и настоящ адрес), до месторабота и по телефона и след връчване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, касаторът С. Я. не е ангажирал доказателства за изпълнение на Разпореждане № 2115/09.12.2024 год., постановено по КАНД № 608/2024 год. Предвид горното и след като е установил, че първоинстанционното решение на Районен съд – Дупница е връчено на лицето на 09.10.2024 год., а касационната жалба против него е подадена на 24.10.2024 год., с Разпореждане № 832/20.05.2025 год., постановено по КАНД № 608/2024 год., Административен съд – Кюстендил е приел, че оспорването е просрочено, поради което е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството по делото. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспореното разпореждане за валидно, допустимо и правилно. От приложените по делото доказателства, безспорно се установява, че в Разпореждане № 2115/09.12.2024 год. по КАНД № 608/2024 год., съдът е указал на касационния жалбоподател задължението му в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства в подкрепа на заявеното в касационната жалба твърдение, че същия е получил съобщение за постановеното решение на Районен съд – Дупница на дата 10.10.2024 год. Също така, безспорно е установено, че съобщение за така постановеното разпореждане е връчено редовно по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на 05.05.2025 год., като в указания 7-дневен срок (до 12.05.2025 год.) съдебното разпореждане не е изпълнено и доказателства за подаване на касационната жалба в срок не са ангажирани. В иницииралата настоящото производство частна жалба също не се твърди и не се представят доказателства за това, че касационното оспорване е направено в законоустановения срок. Съдът намира заявеното в частната жалба възражение за неоснователно. Видно от приложеното към първоинстанционното производство съобщение се установява, че Решение № 196/29.07.2024 год. по АНД № 263/2024 год. по описа на Районен съд – Дупница е редовно връчено лично на С. С. Я. на 09.10.2024 год. Противно на това, в касационната жалба е заявено, че този съдебен акт е получен на касатора на дата 10.10.2024 год. Независимо от предоставената му възможност, както и към настоящата частна жалба, С. Я. не е ангажирал доказателства в подкрепа на това свое твърдение, поради което следва да се приеме довода на Административен съд – Кюстендил, че оспореното пред него съдебно решение на Районен съд – Дупница е връчено на лицето именно на вписаната в съобщението дата – 09.10.2024 год. На основание чл. 63в, във вр. с чл. 211, ал. 1 от АПК, касационната жалба се подава в 14-дневен срок, който по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК изтича на 23.10.2024 год. – сряда, присъствен ден. Касационната жалба е подадена чрез Районен съд – Дупница до Административен съд – Кюстендил на 24.10.2025 год., видно от клеймото на пощенския плик, с който е изпратена. С оглед на това, обоснован и съответен на относимата правна регламентация е извода на Административен съд – Кюстендил, че касационното оспорване се явява недопустимо, поради просрочие на касационната жалба. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно. Мотивиран от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,