Определение № 3563 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 459/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 27152 от 23.10.2024 год. на ищеца Г. Б., чрез адв. Б. В. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 1334 от 17.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1559/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК законодателят изрично е определил формалните изисквания, на които трябва да отговаря въззивната жалба. Невнасянето на депозит за подпомагаща страна не било посочено като основание за нередовност на въззивната жалба. Неправилно въззивният съд бил дал на ищеца указания за внасянето на депозит за особен представител. Съгласно чл. 29, ал. 3 ГПК, разноските за особен представител се дължали от насрещната страна И. В.. Следвало да се има предвид, че съгласно Тълкувателно решение № 109 от 16.04.1985 год., ОСГК на ВС, съдът дори не бил задължен да назначава особен представител на подпомагаща страна, когато тя не е открита на постоянния й адрес. Според последователната практика на ВКС, невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особения представител на ответника било основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК. Тази практика обаче се отнасяла за особения представител на ответника, а не на подпомагащата страна. Ответната страна по жалбата И. Г. В. счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК определение на апелативен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по в. гр. дело № 1559/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, е било образувано по въззивна жалба на ищеца Г. Б. срещу решение № 6510 от 19.12.2023 год., постановено по гр. дело № 642/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-18 с-в, в частта му, в която е отхвърлен предявения от Г. Б срещу И. Г. В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 73 518 евро до пълния предявен размер от 75 600 евро. Първоинстанционното решение е било постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – Ю. В. А., на което е бил назначен особен представител /предвид призоваването му чрез залепване на уведомление/, като ищецът е внесъл определения от първоинстанционния съд депозит за възнаграждението му в размер на 1 500 лв. С разпореждане № 2468 от 18.06.2024 год. въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесен депозит за възнаграждение на особения представител на третото лице-помагач в размер на 600 лв. Жалбоподателят е бил предупреден за последиците при неизпълнение. Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно с препис от последния, са били надлежно връчени на жалбоподателя, чрез упълномощения от него адвокат, на 07.08.2024 год. С протоколно определение на въззивния съд от 03.10.2024 год. на жалбоподателя е предоставена повторна възможност да изпълни указанията, дадени с определението от 18.06.2024 год. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че изплащането на депозит за възнаграждение на особения представител на третото лице-помагач е от значение за осъществяване на неговата защита, като с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, приложима и във въззивното производство, заплащането на такъв депозит е елемент от редовността на сезирането на въззивната инстанция и след като е констатирал, че в дадените срокове жалбоподателят не е изпълнил задължението за заплащането на такъв депозит, е прекратил производството по делото. Според практиката на ВКС, обективирана в определение № 212 от 07.05.2019 год. на ВКС по ч. т. дело № 632/2019 год., I т.о., ТК, определение № 654 от 09.12.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 2275/2015 год., I т.о., ТК, привличането на подпомагаща страна в исковия процес е средство за защита и право на главната привличаща страна, в случая ищец. Така привличащата страна търси улесняване на защитата си срещу насрещната страна. В глава VІ от ГПК подробно е уреден реда за връчване на съобщения и призовки, според който връчването трябва да стане лично на адресата, на негов представител, на трето лице, което е съгласно да приеме съобщението, или чрез залепване на уведомление. Ако се касае за ответник, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, когато установи редовността на връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Нормата на чл. 29, ал. 3 ГПК създава гаранции за процесуално представителство на страна, която не може да бъде редовно призована, но участието на която е свързано със спора и без която делото не може да продължи. Тези гаранции кореспондират със задължението на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба /чл. 2 ГПК/, при съобразяване на състезателното начало в процеса /чл. 8 ГПК/, обезпечаващо активното участие на всеки, чиито права и интереси биха били засегнати от съдебното решение. Законодателят, обаче, по аргумент от чл. 47, ал. 7 вр. с чл. 219, ал. 2 ГПК, изрично е изключил възможността третото лице-помагач да се представлява от особен представител, тъй като е ограничил приложението на чл. 47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал. 1 до ал. 5 включително. Щом съдът, който е длъжен да постанови решение с активното участие на обвързана от решението страна, не намери третото лице-помагач на настоящия и постоянния адрес /в хипотезата на привличането му от страна в процеса, а не встъпване по негова собствена воля/, като не са налице каквито и да било данни, въпреки положените усилия за наличие на адрес за призоваване, на който същото може да бъде намерено, то налице е първата хипотеза на чл. 219, ал. 2 ГПК /липса на постоянен адрес/, чиито правни последици са отказ за привличане, а ако същото е допуснато – прекратяване на производството по отношение на третото лице-помагач и заличаване на правните последици от недопустимото конституиране. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд, че участието на привлеченото трето лице-помагач е скрепено със законово основание за назначаване на особен представител на разноски на привличащата страна /в частност на ищеца/, е незаконосъобразен. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,