Определение № 50062 от 20.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2416/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 500108/09.01.2023 г. от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, [населено място], за връщане на сумата от 18266,60 лв., внесена като обезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 260600/28.04.2021 г. по в.гр.д. № 2614/2020 г. на Пловдивски окръжен съд. Молителят твърди, че с преводно нареждане от 21.12.2022 г. е платил по сметка на процесуалния представител на ищеца в производството присъденото обезщетение в размер на 34755,45 лв. Ответникът М. Р. М., [населено място], чрез адв.С. Я. заявява, че изложените твърдения в молбата отговарят на действителността и не се противопоставя сумата на обезпечението да бъде върната. Върховният касационен съд, І т.о. констатира следното: С определение № 60010/22.12.2021 г. по т.д.№ 2416/2021 г. ВКС спря изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 260600/28.04.2021 г. по в.гр.д. № 2614/2020 г. на Пловдивски окръжен съд срещу представено обезпечение в размер на 18266,60 лв. С определение № 50657/09.12.2022 г. ВКС не допусна касационно обжалване на въззивно решение № 260600/28.04.2021 г. по в.гр.д. № 2614/2020 г. на Пловдивски окръжен съд. Видно от служебна бележка от 30.01.2023 г. сумата на обезпечението е налична по сметката на ВКС, а съгласно платежно нареждане от 21.12.2022 г. адв.С. Я. е получил сумата от 34755,45 лв., представляваща обезщетение по щета от НББАЗ. При тези данни са налице предпоставките за връщане на молителя на внесеното обезпечение, поради което Върховният касационен съд