Определение № 62 от 07.02.2018 г. на ВКС по д. № 251/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на М. С. срещу определение на ВКС, трето гр. отделение по ч.гр.д. №3849/17 г. от 11.10.17 г. С това определение е оставена без разглеждане частната жалба на М. С. срещу определение на Бургаски апелативен съд от 20.03.17 г. по ч.гр.д. №59/17 г., с което са оставени без уважение частните й жалби срещу определения от 5.01.17 г. и от 1.02.17 г. по ч.гр.д. №1496/16 г. на Бургаски окръжен съд, за отхвърляне на молбите на частната жалбоподателка за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. В обжалваното определение е прието, с позоваване на закона и на цитираната трайна и последователна практика на ВКС, че въззивното определение, с което е упражнен инстанционен контрол върху първоинстанционно определение, с което е отказано предоставяне на правна помощ, е окончателно на осн. чл.95, ал.5 и 6 ГПК. Този извод е законосъобразен – определението по чл.95, ал.5 ГПК, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба, като определението на по-горния съд по частната жалба е окончателно. В случая с произнасянето на апелативния съд по частната жалба на М. С. срещу първоинстанционното определение по чл.95, ал.5 ГПК е изчерпан инстанционният контрол над това определение. Обжалваното сега определение на ВКС, с което частната касационна жалба срещу окончателното определение на въззивния съд е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, друг състав на трето г.о.