Определение № 5 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2013 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 29.03.2013г. по гр.д.№1029/2013г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 22.11.2013г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В отговор по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния си представител, е поискал да му бъдат присъдени разноски и е представил списък на същите – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. С молба от 29.11.2013г. [фирма], чрез процесуалния си представител, е поискал да му бъдат присъдени направените разноски с допълнително определение, тъй като няма произнасяне по направеното от него искане. В отговор от 16.12.2013г. жалбоподателят Б. Х. поддържа, че не следва да се присъждат исканите разноски или ако бъдат присъдени такива, то размерът им да бъде намален поради прекомерност. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С оглед данните по делото Върховният касационен съд намира, че в случая са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК, вр. с чл.78, ал.2 ГПК и на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски / в този смисъл и даденото разрешение в т.8 от ТР№6/2012г. ОСГК ТК на ВКС/, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя. С оглед направеното от жалбоподателя Б. Х. искане на основание чл.78, ал.5 ГПК и даденото разрешение в т.3 и 16 от ТР№6/2012г. ОСГК ТК на ВКС настоящият състав намира, че следва да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, а именно минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела определен по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 150 лева. Предвид изложените съображения, съдът