Определение № 12269 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. А. Т., [ЛНЧ], гражданин на Нова Зеландия срещу Определение № 34387 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 10888/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-004846 от 29.09.2025 г. на полицейски инспектор, отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). С посочената заповед на основание чл. 171, т. 2б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „временно спиране от движение на ППС до заплащане на дължимата глоба, но не повече от 3 месеца". В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като жалбоподателят има дете на [възраст], което страда от тежко заболяване и за транспортирането му на контролни прегледи, закупуването на лекарства и стоки от първа необходимост същият има нужда от автомобил. Ответникът – полицейски инспектор, отдел „Пътна полиция“ към СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2б ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че в гр. София, по бул. „Драган Цанков“ и на кръстовището на ул. „Никола Мирчев“, е извършена проверка за алкохол и наркотични вещества на лицето Д. А. Т., управлявало лек автомобил Джип Вранглер Анлимитед с регистрационен № [рег. номер], собственост на М. Л. И.. Проверката за употреба на алкохол е проведена с техническо средство Алкотест Дрегер модел 7510 и е отчела е положителна проба - 0,52 промила, а проверката за наркотични вещества е проведена с техническо средство Дръг Тест 5000 и от нея е установено, че водачът управлява МПС след употреба на Кокаин. Съставен е и АУАН № 3477259 от 25.09.2025 г. от командир отделение при СДВР РУ 01. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че водачът не е доказал нови обстоятелства, нито вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на ПАМ нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения. Осигуряване на безопасността на движението по пътищата е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на пътниците в автомобила. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение