Определение № 677 от 17.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 387/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 23.02.2012 г. по гр.д.№ 2402/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е постановен отказ да му бъде издаден изпълнителен лист за присъдените на търговското дружество разноски първоинстанционното решение, потвърдено от въззивната инстанция с постановеното по делото решение № 12 от 09.01.2012 г. В частната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното разпореждане, поради което се иска отмяната му като неправилно. Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. Решението в частта за разноските има характера на определение, което подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила, т.е. предварителното му изпълнение е изключено по силата на закона. Към момента на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от другата страна в процеса, следователно то не е влязло в сила, а от това следва, че не е влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски. Ето защо разпореждането на Софийски апелативен съд, с което е отказал да уважи искането на [фирма] за издаване на изпълнителен лист за разноските като съобразено със закона следва да бъде потвърден. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение