Определение № 302 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2391/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 2357/28.03.2023г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, с която се иска връщане на сумата от 24 528.14 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 192 от 19.07.2022г. по в.т.д. № 206/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по осъдителното решение срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищцата по изпълнително дело № 20238710400020 по описа на ЧСИ Я. Г., рег. № 871 на КЧСИ. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи от изпълнителното производство, включително преводно нареждане за кредитен превод (плащане по запор) на сума от 34 182. 44 лева от 22.03.2022г. Н. А. Ч., насрещна страна в касационното производство, не е дала отговор на искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 361 от 04.08.2022г. по ч.т.д. № 1735/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 192 от 19.07.2022г. по в.т.д. № 206/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 99 от 16.03.2022г. по гр.д. № 3589/2021г. на Районен съд - Казанлък за осъждане на застрахователното дружество да заплати на Н. А. Ч., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Д. А. Д., неин брат, при пътнотранспортно произшествие от 16.12.2017г., със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2020г. до окончателното плащане. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 24 528. 14 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 138 от 27.02.2023г. по настоящото дело въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване. На 22.03.2023г., паричните суми, предмет на осъдителните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с разноските са били преведени по сметка на ЧСИ Я. Г., рег. № 871 на КЧСИ след наложен запор, като от ищцата не се възразява, че при следващо разпределение сумата е получена от нея. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и понастоящем сумата от 24 528. 14 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, съответно за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищцата са изцяло погасени от застрахователното дружество чрез плащане (проведено принудително изпълнение) и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразила и самата ищца. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 27.02.2023г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът