Определение № 25 от 03.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от Г. Л. В., чрез адв. Д. Б., с искане за допълване на определение № 143/18.09.2020 г. по настоящото гражданско дело № 1975/2020 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Ответниците по молбата - Н. С. Г. и Б. П. Г. не представят отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 143/18.09.2020 г. по настоящото гражданско дело № 1975/2020 г. по описа на ВКС, II г. о., не е допуснато касационно обжалване на определение № 203 от 27.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 216/2020 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено определение от 05.12.2019 г. по гр. д. № 610/2019 г. на Самоковския районен съд, с което на основание чл.78, ал.4 ГПК Г. Л. В. е осъден да заплати на ответниците сумата 1 000 лв. – разноски по делото и вместо него е постановено ново, с което е оставена без уважение молбата на Н. С. Г. и Б. П. Г. за присъждане на разноски, както и е отменено определението от 31.01.2020 г., с което е отхвърлено искането за присъждане на направените от Г. Л. разноски и вместо него е постановено ново, с което Н. С. Г. и Б. П. Г. са осъдени да му заплатят направените от него разноски в размер на 380 лв. В отговора на частната касационната жалба, ответникът по нея Г. Л. В., представляван от адв. Д. Б., своевременно е поискал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл.274, ал.3 ГПК. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 07.07.2020 г., съгласно който В. е заплатил на процесуалния си представител в брой сумата от 200 лева за изготвяне на отговор на частната касационна жалба. Настоящият състав намира молбата за допълване на определението с присъждане на полагащите се на ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение, за неоснователна. Предмет на процесуалния спор са дължимите между страните разноски, определени с въззивното определение, което не е допуснато до касационно обжалване. Съобразно създадената практика в такава хипотеза разноски на страните не следва да се присъждат, за да не се създават нови задължения за разноски в процеса за разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл.78 и сл. ГПК. В този смисъл са определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС, определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на ІІ г. о., определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на І г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ІІІ г.о., определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на III г. о. и определение № 114/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 880/2019 г. на ІІ г. о. По тези съображения искането за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение