Решение № 2070 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. М. Н., чрез адв. Механджийски против решение № 3396 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 300/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на командира на в.ф.34840-Карлово № ЗЛС-10/30.01.2024 г. за прекратяване на договор за кадрова военна служба. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът - Командир на в.ф.34840-Карлово, чрез юрк. Бозали взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е заповед на командира на в.ф.34840-Карлово № ЗЛС-10/30.01.2024 г., с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 вр. с чл. 162, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, на старши сержант М. М. Н., на длъжност заместник-командир на зенитно-ракетен артилерийски взвод във военно формирование 34840 – град Карлово, е прекратен договорът за кадрова военна служба, поради настъпила негодност за военна служба по ЗОВСРБ, в изпълнение на експертно решение по годността за военна служба. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че по делото не се спори по фактическите обстоятелства, спорният въпрос е относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. След като е обсъдил данните по делото съдът е достигнал до извод, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че експертното решение, представляващо фактическото основание за издаване на оспорената заповед е оспорено пред съда от военнослужещия, но съгласно чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето обжалването не спира изпълнението му. Поради това съдът е приел, че жалбата срещу заповед № ЗЛС-10/30.01.2024 г. няма суспензивен ефект. С оглед на това и предвид обстоятелството, че командирът на военното формирование действа в условията на обвързана компетентност, съдът е приел, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за издаване на оспорената заповед. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че е недопустимо, а при преценка на касационната инстанция за допустимост на съдебния акт, излага доводи, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Основният аргумент в касационната жалба, поддържан и пред първата инстанция, е, че не е налице влязло в сила експертно решение, с което се установява непригодност за кадрова военна служба на жалбоподателя. Поради това касаторът намира, че съдът неправилно е отказал да спре съдебното производство по делото до приключване на съдебното производство по обжалване на експертното решение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК, при което е постановил недопустим съдебен акт. Сочи, че към момента на приключване на устните състезания в касационното производство експертното решение е отменено с влязло в сила решение по преюдициалния спор, поради което не са налице материалноправните изисквания за издаване на обжалваната заповед. При тези доводи, подробно развити в касационната жалба и съдебните прения, иска да се отмени решението и се уважи първоначалната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност, установена от военномедицинските органи, съответно от органите по чл. 141, ал. 3. В чл. 162, ал. 2, (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) е предвидено, че актовете по ал. 1, т. 3 на военномедицинските органи, съответно на органите по чл. 141, ал. 3, може да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението. Редът за прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ е уреден в чл. 77, ал. 1 – 5 ППЗОВСРБ. Към момента на издаване на обсъжданата заповед, действащата редакция на чл. 77, ал. 1 ППЗОВСРБ предвижда, че прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се извършва въз основа на влязло в сила експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С изменението и допълнението на чл. 77, ал. 1 ППЗОВСРБ, обн. ДВ, бр. 88 от 18.10.2024 г., в сила от същата дата, е отпаднало изискването експертното решение да е влязло в сила. Според цитираната законова уредба, действаща към датата на издаване на оспорената заповед на експертното решение на военномедицинските органи за настъпила негодност за военна служба е придадено предварително изпълнение, поради което и органът на основание заключението на военномедицинските органи е прекратил договора за военна служба с оспорващия, без да изчака влизането му в сила. По делото са представени доказателства, че касаторът е обжалвал пред съда Експертно решение по годността на военна служба/служба в доброволния резерв № ВС – 1915 от 10.10.2023 г., издадено от ЦВМК при ВМА – София, като по оспорването е образувано адм. дело № 2605/2023 г. на АС – Пловдив. С определение № 13776 от 18.12.2024 г. по адм. дело № 6329/2024 г. касационният състав спря производството по делото до приключване на съдебния спор за законосъобразност на експертното решение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради преюдициалност на спора по адм. дело № 2605/2023 г. на АС – Пловдив. Видно от приложените в касационното производство съдебни актове по преюдициалния спор, с решение № 472 от 15.01.2025 г. по адм. дело № 2605/2023 г. АС - Пловдив е отменил Експертно решение по годността на военна служба/служба в доброволния резерв № ВС – 1915 от 10.10.2023 г., издадено от ЦВМК при ВМА – София по съображения, че от фактите и материалите по делото е установено, че старши сержант М. Н. е напълно годен за военна служба. С решение № 10694 от 30.10.2025 г. по адм. дело № 4121/2025 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Касационният състав е приел, че съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза по делото и в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 АПК е основал фактическите и правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното експертно решение с оглед установеното здравословно състояние на оспорващия към момента на решаване на правния спор. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, касационният състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. С отмяната на Експертно решение по годността на военна служба/служба в доброволния резерв № ВС – 1915 от 10.10.2023 г., издадено от ЦВМК при ВМА – София с влязлото в сила решение № 472 от 15.01.2025 г. по адм. дело № 2605/2023 г. на АС – Пловдив е отпадало основанието за прекратяване на договора за кадрова военна служба, поради настъпила негодност за военна служба по ЗОВСРБ, установена с експертното решение. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК съдът следва да съобрази установените нови фактически и правни обстоятелства от значение за делото, настъпили преди приключване на устните състезания. Несъмнено с отпадане на законовото условие за издаване на заповедта по чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, същата се явява незаконосъобразна поради отсъствие на материалноправната предпоставка за издаването й и подлежи на отмяна. При тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени обжалваната заповед. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски по делото от касационния жалбоподател, Военно формирование 34840-Карлово следва да заплати на М. М. Н. направените деловодни разноски в размер на 500 евро за първата инстанция, съгласно представения списък с разноски. Разноски за касационната инстанция не следва се присъждат поради липса на доказателства (договор за правна помощ и съдействие) за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,