Определение № 423 от 31.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 238/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. София Л. Б. е подала в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 27 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 59/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., в частта, с която без разглеждане е оставена подадената от нея касационна жалба срещу решението от 17.05.2009 г. по гр. д. № 7330/2009 г. на Софийския градски съд в частта, с която, предявеният от жалбоподателката ревандикационен иск е уважен за 1/24 ид. ч. от процесния имот. Искането е определението да бъде отменено като неправилно по подробно изложени съображения. Ответниците по частната жалба А. Е. В. и В. Е. Й. я считат за недопустима, съответно - за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: За да приеме за недопустима касационната жалба на София Л. Б., тричленният състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., счел, че за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение. Предявеният от нея и от и Й. Ст. В. срещу А. Е. В. и В. Е. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС е за ревандикация на 4/48 ид. ч., равняващи се на 2/24 ид. ч., съответно на 1/12 ид. ч. от недвижим имот. С обжалваното въззивно решение искът е уважен изцяло, като правата на ищците са признати в претендирания обем, и от това следва извод за липса на правен интерес от касационно обжалване за жалбоподателката. Определението е правилно. Правото на обжалване предпоставя съществуването на правен интерес за това. Такъв ще е налице, когато постановеното решение е неблагоприятно за обжалващия. Ако искането на страната е уважено, за нея не съществува правен интерес да обжалва такова решение. Именно пред такава хипотеза са изправени страните в разглеждания случай. Претендираното от ищцата София Л. Б. е уважено в пълния заявен обем и в тази насока в частната жалба не са развити оплаквания, които да наложат извод за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката твърди, че с решението по гр. д. № 11750/2007 г. на Софийския районен съд А. Е. В. и В. Е. Й. да осъдени да й предадат владението на 3/24 ид. ч. от имота; то не е обжалвано и е влязло в сила, не са искани и не са допускани поправки по реда на чл. 192 ГПК /отм./. При това положение, като не е разгледал касационната жалба срещу въззивното решение, съставът на Върховния касационен съд е отменил влязлото в сила решение извън производство по чл. 303 и сл. ГПК, което е недопустимо. Д. не се подкрепя от данните по делото. Прегледът на гр. д. № 11750/2007 г. на Софийския районен съд сочи, че с първоинстанционното решение от 16.10.2008 г. искът на Й. Ст. В. и София Л. Б. срещу А. Е. В. и В. Е. Й. за ревандикация на 4/48 ид. ч. от спорния имот е бил отхвърлен; уважен е от въззивния съд и въззивното решение е предмет на касационната жалба, подадена от ответниците по иска. С първоинстанционното решение София Л. Б. е призната за собственица на 3/24 ид. ч. от имота, но по иск срещу Е. А. В. и К. С. К.. Доколкото ответниците по двете искови претенции са различни, не може да се говори за спор, разрешен със сила на пресъдено нещо в отношенията между жалбоподателката и касаторите по делото. Затова е неоснователен доводът, че с обжалваното определение тричленният състав на Върховния касационен съд е преразгледал влязло в сила решение. Частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.