Определение № 2359 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1200/2025 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК. Молителят Д. С. М. претендира отмяна на влязлото в сила решение №1602/16.10.2019г. по гр.д№7873/2018г. на Русенски районен съд. Молителят твърди, че въззивният съд е извършил съществени процесуални нарушения, с което го е лишил от участие в производството. Излага доводи, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че той е лице с увреждане - незрящ и при оформяне на документи от негова страна не са били спазени изискванията на чл.189 от ГПК. Също поддържа, че неправилно е бил приет от съда по гр.д№7873/2018г. за редовно призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, при положение, че този способ е неприложим по отношение на него поради пълната му слепота. Оспорва и обстоятелство, че е бил търсен в дома си от връчител, въпреки че това е отбелязано в изпратените от съда призовки и съобщения. Поддържа и че не му е назначен особен представител. Наред с това излага и доводи, че въпросите за неговите задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД са били решени с влязло в сила решение №130 от 03.07.2017г. по т.д.№839/2017г. на ВКС, на което противоречи решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата „Профи Кредит България“ ЕООД е представил писмен отговор, в който поддържа, че молбата е просрочена, недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира следното: В частта, с която се претендира отмяна на решение №1602/16.10.2019г. по гр.д№7873/2018г. на Русенски районен съд на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, молбата е недопустима. Молителят се позовава на противоречие на решението с предходно решение на ВКС по чл.47 от ЗМТА - решение №130 от 03.07.2017г. по т.д.№839/2017г. на ВКС, което е влязло в сила на датата, на която е постановено. Предвид изложеното срокът по чл.305 ал.1 т.4 от ГПК, в настоящата хипотеза е започнал да тече от датата на влизане в сила на по – късно постановеното решение №1602/16.10.2019г. по гр.д№7873/2018г. на Русенски районен съд – 12.11.2019г. и е изтекъл на 12.02.2020г. Молбата за отмяна е подадена на 19.05.2025г., т.е. значително след предвидения в чл.305 ал.1 т.4 от ГПК преклузивен срок. С изтичането му правото на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение на Русенски районен съд на соченото основание по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК е преклудирано. По отношение на останалите посочени в нея основания - чл.303 ал.1 т.5 и т.6 от ГПК, молбата е допустима. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК - постъпила е на 19.05.2025г., като молителят поддържа, че е узнал за решението на Русенски районен съд на 27.03.2025г., когато му е била връчена покана за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на това решение. Към настоящия момент по делото липсват доказателства молителят да е узнал за решението на по - ранна дата. Изложени са обстоятелства за наличието на въведените основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 и т.6 от ГПК. Спазени са изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.306 ал.1 от ГПК. Връчен е препис от молбата на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД съгласно чл.306 ал.3 от ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на основанията по чл.303 ал.1 т.5 и т.6 от ГПК е допустима и следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд