Определение № 60112 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3027/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

С молба вх.№ 16409 от 19.06.2020 г., подадена от касаторите Я. Р. П. и Й. Р. П. чрез адвокат Н. Г. от АК – П. е заявено искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 120 от 10.04.2020 г., като се претендира ответниците по предявените от касаторите искове да бъдат осъдени да им заплатят разноските за защита пред първата инстанция (съобразно списък от л. 393 от делото на ОС – Пловдив) и държавните такси, заплатени по въззивната жалба.

Преписи от молбата са връчени на насрещните страни. Отговори са постъпили, както следва:

• с отговор вх.№ 6302 от 11.08.2020 г., депозиран от ответницата Н. Г. Ч. чрез адвокат К. Д. от АК – П. се възразява срещу допустимостта на искането по съображения, че е просрочено, като се претендира присъждането на разноски за настоящото производство. Възражението за недопустимост се поддържа и с отговор вх.№ 1388 от 18.02.2021 г., а становището по съществото му е, че е неоснователно.

• с отговори вх.№ 5785 от 21.07.2020 г. и с вх.№ 1292 от 15.02.2021 г. ответницата В. А. Г. моли искането да бъде оставено без уважение по отношение на нея, тъй като е продала имота си преди повече от 10 години.

Преписи от молбата с вх.№ 16409 от 19.06.2020 г., както и от молба с вх.№ 5391 от 08.07.2020 г., са връчени на останалите ответници по предявените от Я. Р. П. и Й. Р. П. искове (включително новоконституираните от ВКС по реда на чл. 227 ГПК), а именно: И. В. К., Г. Й. Ш., В. К. М., М. П. А.; С. Д. Г.; Р. Д. Н.; Е. Н. К.; Л. М. К.; В. Г. И.; Е. Г. Т.; Е. Г. И.; И. Д. А.; И. П. Б.; П. Г. А.; И. Х. А.; Т. Х. А.; М. Н. М.; К. Н. М., В. А. Г.; С. Г. Г. и В. Й. М., като от тях не са постъпили отговори.

Настоящият състав намира за неоснователно заявеното с отговор вх.№ 1388 от 18.02.2021 г. възражение, че касаторите са пропуснали срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Както обосновано е изложено в депозираната от адвокат Н. Г. молба с вх.№ 5391 от 08.07.2020 г., в периода на действие на извънредното положение (обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и удължено с решение на Народното събрание от 03.04.2020 г.) и 7 дни след отменяването му, на основание § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) във връзка с чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, процесуалните срокове (с изключение на сроковете по производства и дела, изброени в Приложение към чл. 3, т. 1) не текат. Съответно – в случая срокът за депозиране на молба по чл. 248 ГПК е започнал да тече на 21.05.2020 г., изтича на 21.06.2020 г. и подадената на 19.06.2020 г. молба е процесуално допустима.

Разглеждайки искането по същество, съдът на първо място (както вече е прието с Решение № 120 от 10.04.2020 г.) намира, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноски не следва да се възлагат в тежест на ответниците И. В. К., Г. Й. Ш., В. К. М. и М. П. А.. Същите са депозирали отговори, с които са признали исковете, подчертали са, че извънпроцесуално са съдействали на ищците за извършване на необходимите правно-технически действия и са отправили молба да не им се възлагат в тежест разноски. Останалите страни по делото не са оспорили така заявените обстоятелства, поради което същите следва да се приемат за установени и съответно – пораждащи последиците по чл. 78, ал. 2 ГПК.

По отношение на останалите ответници предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице.

Неоснователно е заявеното с отговора вх.№ 1292 от 15.02.2021 г. искане на ответницата В. А. Г. да не й се възлагат в тежест разноски по съображения, че е продала имота си преди повече от 10 години. Подобни обстоятелства не са установени по делото, респ. – по отношение на В. А. Г. не е установено да са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването й от отговорност за разноските по делото.

Неоснователно е и становището в отговора на Н. Г. Ч., че въпросът за отговорността за разноските за първата инстанция е разрешен с въззивното Решение № 43 от 09.03.2018 г. по в.гр.д.№ 526/2017 г. на АС – Пловдив. В тази връзка следва да се обърне внимание, че с първоинстанционното решение са отхвърлени всички искове и на тримата ищци – както на Я. Р. П. и Й. Р. П., така и на Н. Г. Ч.. По тази причина на никой от тримата не са присъждани разноски в приложното поле на чл. 78, ал. 1 ГПК. В резултат от проведеното въззивно и касационно обжалване, исковете на Н. Г. Ч. остават отхвърлени, но тези на Я. Р. П. и Й. Р. П. са уважени изцяло: с въззивното решение - относно собствеността на процесните сгради, а с касационното решение - относно собствеността на процесните реални части от имот с идентификатор 56784.510.748. Така настъпилата промяна в изхода от спора съставлява основание в полза на Я. Р. П. и Й. Р. П. да бъдат присъдени в пълен размер разноските, направени от тях за защитата им в първоинстанционното гр.д.№ 1227/2015 г. по описа на ОС – Пловдив. Същите са заявени за присъждане със списъка от л. 393 и са доказани с намиращите се по делото платежни документи (л.л. 394, 395, 47, 40, 41, 82, 89, 158а, 249, 253, 318). По тази причина ответниците, по отношение на които не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да бъдат осъдени да заплатят (наред с вече присъдените с Решение № 120 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 3027/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.) разноски за защита в производството пред първата инстанция, както следва: на Я. Р. П. – 6 100 лева, на Й. Р. П. – 5 100 лева, общо на Я. Р. П. и Й. Р. П. – 4 089,61 лева.

Видно от въззивното Решение № 43 от 09.03.2018 г. по в.гр.д.№ 526/2017 г. на АС – Пловдив, на Я. Р. П. и Й. Р. П. са присъдени разноски съответно в размер на 291,40 лева и 669,50 лева. Същите представляват държавните такси, заплатени от тях по въззивната жалба във връзка с исковете относно собствеността на процесните сгради. Неприсъдени (предвид постановения от въззивния съд резултат) са останали държавните такси, заплатени от касаторите относно исковете за собствеността на процесните реални части от имот с идентификатор ***. Тъй като с касационното решение и тези претенции са уважени, на Я. Р. П. следва да се присъди още разликата над сумата 291,40 лева до сумата 888,25 лева ( т.е. още 596,85 лева ), а на Й. Р. П. - разликата над сумата 669,50 лева до сумата 756,50 лева ( т.е. още 87 лева ).

В обобщение – постановеното по настоящото дело Решение № 120 от 10.04.2020 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като на Я. Р. П. допълнително се присъди заплащането на сумата 6 696,85 лева, на Й. Р. П. – сумата 5 187 лева, а общо на Я. Р. П. и Й. Р. П. – сумата 4 089,61 лева.

Искането за присъждане на разноски за настоящото производство, заявено от ответницата Н. Г. Ч. с отговор вх.№ 6302 от 11.08.2020 г., е неоснователно. Причината за това не е в основателността на молбата по чл. 248 ГПК, а защото производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, поради което и неговият изход не съставлява основание за присъждане на допълнителни разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия