Определение от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Кирчева, подадена чрез пълномощника адв. Марков, срещу Решение № 150/10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 596/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-16002422093795-004- 001/14.06.2022г., издаден от орган по приходите, потвърден изцяло с Решение № 342/29.07.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП. При извършена служебна проверка се установи, че с Определение от 27 февруари 2024 г. по конституционно дело № 9/2024 г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 129, ал.6 в частта „с изключение на задължителни осигурителни вноски” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г). В конкретния случай с Акт за прихващане или възстановяване № П-16002422093795-004-001/14.06.2022 г., издаден от орган по приходите, потвърден изцяло с Решение № 342/29.07.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП е извършено прихващане на сума от общо 0,05лв., дължимо задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и е възстановена сума в размер на общо 40 960,39лв., включваща данък по чл.17 за 2013-2016г. в размер на 5605,03лв., ЗО за самоосигуряващи се за същия период в размер на 10962,65лв., УПФ за самоосигуряващи се за същия период в размер на 6851,92лв. и ДОО за самоосигуряващи се за същия период в размер на 17540,79лв., като на осн. чл.129, ал.6 от ДОПК върху сумата на възстановения данък по чл.17 от ЗДДФЛ е начислена и лихва, съобразно чл.129, ал.6 от ДОПК за периода от 04.12.2019г. до 14.06.2022г. в размер на 1438,75лв. Р. Кирчева подала до Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив жалба против АПВ, в която оспорила като незаконосъобразен изводът на органа по приходите, че дължимите се главници в АПВ, макар и да били посочени правилно, то имало сборна грешка относно подлежащата на прихващане и възстановяване сума за ДОО, което рефлектирало върху общият сбор, като посочила, че за ДОД се следвало възстановяване на сумата от 5605,08лв., за ДОО - 17555,21 лв., за ЗО - 10 962,65лв. и за УПФ - 6851,92лв. С жалбата се претендирало и че следвало с АПВ да се начислят на осн. чл.129, ал.6, изр. второ от ДОПК и лихви върху незаконосъобразно начислените и недължимо внесени суми от Кирчева. Според съда възраженията за незаконосъобразност на процесния АПВ, в насока, че неправилно с него не са начислени допълнително лихви по чл.129, ал.6 от ДОПК и върху вземанията за задължителните осигурителни вноски, които Кирчева била внесла, са неоснователни. Приел е, че органът по приходите не е определил законна лихва върху недължимо внесената главница за задължителните осигурителни вноски /ДОО, ЗО, ДЗП-УПФ/, тъй като такъв е изричният императив на нормата на чл.129, ал.6 от ДОПК, според която внесените, но недължими суми за задължителни осигурителни вноски не се възстановяват с лихва. При съобразяване на фактите по процесния случай, настоящият касационен състав намира, че решението на Конституционния съд по направеното пред него искане за установяване на противоконституционност на чл. 129, ал.6 в частта „с изключение на задължителни осигурителни вноски” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото дело, поради което е налице основание за спиране на производството до постановяването на решение на Конституционния съд по дело 9/2024 и отмяна на дадения ход по същество на делото в проведеното открито съдебно заседание на 12.02.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,