Определение № 51 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2580/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „НЕМ- Консултинг“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Г.Ж. срещу разпореждане №150/19.05.2022г., постановено по в.ч.т.д. №53/2022г. по описа на Апелативен съд- Бургас, с което е върната частната му касационна жалба вх.№4408/10.05.2022г. против постановеното по същото дело определение №87/27.04.2022г. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно, като поддържа, че в конкретния случай не е приложимо разрешението, дадено с определение №628 от 03.10.2014г. по ч.т.д. №2295/2014г. на ВС, ІІ т.о., цитирано от съдията-докладчик. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определение №87 от 27.04.2022г. по в.ч.т.д. №53/2022г. от Апелативен съд-Бургас е отменено постановеното по реда на чл.536, ал.1 ГПК определение №137 от 07.03.2022г., по ч.т.д. №65/2022г. на Окръжен съд-Бургас и е оставена без уважение молбата на „НЕМ- Консултинг“ ЕООД за спиране на основание чл.536, ал.1 ГПК вр. чл.19 ЗТРРЮЛНЦ на регистърното производство по заявление обр. Б6 с вх. №20210923121041. На 10.05.2022г. е депозирана частна касационна жалба вх.№4408/10.05.2022г. от „НЕМ- Консултинг“ ЕООД, [населено място] за отмяна на определението на Апелативен съд- Бургас. С обжалваното разпореждане администриращият съд връща частната касационна жалба, като излага изрични мотиви, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Постановеното на основание чл.536, ал.1 ГПК определение за спиране на охранително производство подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса /чл.536, ал.3 ГПК/, регламентираща обжалването на определенията и разпорежданията на съда. Определенията на съда подлежат на въззивно обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а на касационно обжалване– при условията на чл.274, ал.3 ГПК, като законодателят е предвид изключение- не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, постановени по дела, решението по които не подлежи на такова обжалване /чл.274, ал.4 ГПК/. В настоящия случай предмет на касационно обжалване с върнатата от съдията-докладчик по в.ч.т.д. №53/2022г. на Апелативен съд-Бургас частна касационна жалба е въззивно определение, постановено в производство по чл.536 ГПК вр. чл.19 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ производството по жалба срещу отказ на Агенцията по вписванията за вписване на обстоятелства в търговския регистър приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че определението на въззивния съд по чл.536 ГПК попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /определение №60295 от 19.07.2021г. по т.д. №1101/2021г. на ВКС, ІІ т.о.; определение №504 от 17.12.2020г. по ч.т.д. № 2299/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №434 от 20.11.2020г. по ч.т.д. № 1998/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. и др./. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното разпореждане за връщане като недопустима на частната касационна жалба против определение №87/27.04.2022г. по в.ч.т.д. №53/2022г. по описа на Апелативен съд- Бургас, е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение