Определение № 60163 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от М. Б. Я. за отмяна на влязло в сила решение №3141/14.07.2015г., постановено по възз.гр.д.№834/2014г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение №2556/23.06.2014г. по гр.д.№1195/2012г. по описа на Районен съд –Разлог, с което се признава за установено по отношение на молителя, че М. И. В. и Д. Б. Я. са собственици по наследство и приращение на общо 1/2 ид.ч. от УПИ ..., отреден за имот пл. № ... в кв. ... по плана на [населено място], [община] с площ 990 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 120 кв.м., дървена конструкция тип барбекю със застроена площ 90 кв.м. и той е осъден да им предаде владението върху същата част от този имот. Като последица е отменен на основание член 537, ал.2 ГПК, нотариален акт №....г, на нотариус М.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от М. Б. Я. насрещен иск с правно основание член 124 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК Ответниците по молбата М. И. В. и Д. Б. Я. оспорват молбата, тъй като в случая не се касае за нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. Производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, е образувано гр.д. № 3380/2019г. по описа на СГС със същите страни. В проведеното открито съдебно заседание на 10.06.2021г. като свидетел е разпитан И. И. Б., от чиито показания се установяват обстоятелства, имащи значение за разрешаване на спора, по който е постановено влязлото в сила решение на ОС- Благоевград. Поддържа се, че показанията на свидетеля, обективирани в протокола от съдебно заседание, съставляват основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Посочено е, че към момента на приключване на производството по възз.гр.д.№834/2014г. на Благоевградски окръжен съд, молителят не е знаел за свидетеля Б.. Изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не обосновават хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, съобразно която отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посочената разпоредба не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания, поради което и твърдяното от молителя, че след приключване производството по делото е научил за свидетеля Б., не сочи на наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеният протокол от съдебно заседание от 10.06.2021г. също не е ново доказателство по смисъла на закона, тъй като новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да е такъв от който да се установява, че има лица, които ако бъдат разпитани като свидетели, биха могли да установят определени обстоятелства. В горния смисъл е и приетото в т. 4 на ППВС № 2/77 г., съгласно което не се допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания, а още по-малко отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания. Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, защото не се сочат нови обстоятелства или нови доказателства, имащи връзка с предмета на конкретния правен спор, които да могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Описаното в молбата не може да бъде квалифицирано и като основание за отмяна на решението по чл. 303, ал.1, т.2-7 ГПК. В полза на М. И. В. и Д. Б. Я. следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на по 1 000 лв. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение