Определение № 220 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 438/2012 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на П. А. М. и Е. М. М., двете от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 173 от 23.06.2009г. по гр.д. № 709/2008г. на ВКС І г.о. на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Като основание за отмяна молителките сочат новооткрито писмено доказателство, с което не са могли да се снабдят по време на процеса, а им е било предадено от съседа П. С. П. на 30.11.2011г. Това е писмо на Г. - С. град изх.№ Ж-10/27.02.1990г., от което е видно, че строителството на Ж. „П. улица” е незаконосъобразно понеже строителното разрешение е издадено от некомпетентен орган. Този факт, според молителките, е от значение за решаващите изводи относно приложимия закон и изтеклата давност. По молбата е внесена държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като насрещната страна Ж. „П. улица” е депозирала писмен отговор, в който намира молбата за недопустима поради неспазване на предвидения преклузивен срок, считано от влизане на решението в сила. Молбата следва да се приеме за допустима, доколкото е подадена в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, броен от 30.11.2011г. когато молителите са се снабдили с новото доказателство, което обстоятелство се установява от приложената декларация на П. С. П. с нотариална заверка на подписа. При горните констатации молбата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.