Определение № 134 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение26.02.2013 г.докладчик Надежда Зекова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 57563/28. 05. 2012 г. на М. М. от [населено място] срещу определението от 22. 05. 2012 г. по гр. д. № 1741/2005 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
М. Д. М. от [населено място] е подала частна жалба срещу определението от 22. 05. 2012 г. по гр. д. № 1741/2005 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ – назначаване на служебен защитник. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на М. срещу С. Д. и съпругата му Е. Д. за делба на недвижим имот – апартамент в [населено място], за което е образувано гр. д. № 10923/2005 г. по описа на Софийския районен съд. В производството по това дело М. е представлявана от адвокат Е. П., съгласно пълномощно от 22. 11. 2004 г./ л. 5 от досието на делото/, което има действие до приключване на делото във всички инстанции – първа, въззивна и касационна инстанция. Производството по гр. д. № 1741/2005 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по въззивна жалба на М. срещу първоинстанционното решение за допускане на делба относно дяловете на съделителите. С решението на районния съд на М. е определен дял 1/6 от имота, а тя претендира за делбена квота в размер на 1/3 ид. ч. от апартамента. В хода на производството по гр. д. № 1741/2005 г. М. е представила пълномощно за упълномощаване на втори адвокат Р. П. – л. 62 от досието на делото. С молба от 22. 05. 2012 г. /л. 113/ М. е заявила, че оттегля пълномощията на адвокат Р. П. поради липса на финансови средства и е поискала назначаване на служебен защитник. С определение в съдебно заседание на 22. 05. 2012 г. градският съд не е уважил искането й за правна помощ чрез процесуално представителство, като се е позовал на обстоятелството, че тя сама прекратява пълномощията на адв. П.. Определението на градския съд е правилно. Съгласна чл. 24 от Закона за правната помощ, предоставянето на такава помощ следва да бъде съобразено с реалната полза на кандидатстващото лице и претенцията не следва да бъде уважавана когато е явно неоснователна и необоснована. В случая, съдът е отчел факта, че молителката сама се отказва от вече упълномощен адвокат Р. П. и това е указание, че претенцията й е очевидно необоснована. Освен това М. има и друг адвокат Е. П., упълномощен от първа инстанция, чиито пълномощия не са прекратени. При това положение е несъстоятелно и противно на закона да иска да й бъде предоставено друго процесуално представителство под формата на правна помощ. Върховният касационен съд
Цитирани разпоредби
3- чл. 95, ал. 5 ГПК
- чл. 24
- чл. 274, ал. 2