Определение № 4 от 13.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 1224/2019 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Районния съд в гр. Велико Търново и Районния съд в гр. Благоевград. Прокурорът изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Районният съд в гр. Велико Търново. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Жалбоподателят „А. Ф. Б.” Е. – [населено място], представляван от управителя С. П., сезирал Районния съд в гр. Велико Търново с жалба срещу наказателно постановление № *** от 17.04.2019 г., издадено от директора на Дирекция „ Инспекция по труда” в [населено място], за нарушение по чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдията-докладчик с разпореждане / назовано определение/ № 406 от 01.07.2019 г. по нахд № 1099/2019 г. прекратил производството и изпратил делото на Районния съд в гр. Благоевград, като приел, че нарушението е извършено в района на неговата юрисдикция и по тази причина казусът е от териториалната му компетентност. Районният съд в гр. Благоевград с определение № 12070 от 18.12.2019 г. по нахд № 1221/2019 г. оспорил извода на изпращащия съд за местна подсъдност и повдигнал спор пред Върховния касационен съд на основание чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Районния съд в гр. Велико Търново по общите правила за подсъдност по местоизвършване на административното нарушение. С атакуваното постановление е наказано бездействие на жалбоподателя, за което се поддържа, че е извършено по отношение на свидетелката Д. П., която не е получила уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП преди датата на постъпване на работа – 04.04.2018 г. Според данните в досието на делото работното място на П. е било в [населено място] и там тя е престирала работна сила при заявеното от наказващия орган нарушение на трудовото законодателство. Компетентният съд при обжалване на административното наказание се определя от фактите, очертаващи изпълнителното деяние на санкционираното нарушение. В настоящия случай то е обвързано от твърдението за дължимо, но неосъществено действие от страна на жалбоподателя, което е трябвало да се реализира по месторабота на работника. Ето защо делото подлежи на разглеждане от Районен съд-гр. Велико Търново. Водим от горното и на основание чл.44, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,