Определение № 2550 от 15.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от М. Т. Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му на присъдените в нейна тежест разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна чрез тяхното намаляване. Излага съображения, че присъденото възнаграждение в касационното производство е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и несъразмерно с действителния обем на извършената процесуална дейност. По-конкретно счита, че следва да се отчете, че в касационното производство не е осъществена процесуална дейност, обосноваваща завишен размер на адвокатско възнаграждение; част от касационната жалба не е разгледана по същество; присъждането на разноски следва да бъде съобразено с реално осъществената защита пред конкретната инстанция, а не механично да включва разноски за предходни производства, за които липсва самостоятелно осъждане в нейна вреда. Предвид изложеното моли съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС като прекомерно. В условията на евентуалност съдът да извърши проверка относно включването на разноски за предходни инстанции в общия присъден размер. Постъпил е отговор по така депозираната молба по чл. 248 ГПК от адвокат Р. Д., член на АК - Варна, в качеството й на процесуален представител на касатора С. Д. Н., със становище за неоснователност на молбата. Изложени са съображения, че определеният общ размер на съдебно-деловодните разноски за трите инстанции в размер на 2 573,29 евро не е прекомерен; че същият е съобразен с действителния обем и сложност на спора, както и с извършените процесуални действия; че в този размер са включени и реално заплатените от касатора държавни такси за въззивно и касационно обжалване, които представляват необходим и неизбежен разход за защита на правата му. Настоящата касационна инстанция констатира, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок. Решението, чието изменение се иска, е постановено на 10.03.2026 година. Срокът за депозиране на молбата изтича по принцип на 10.04.2026 година, но тъй като 10.04.2026 година е неработен ден, срокът се счита спазен, ако молбата е постъпила в първия работен ден, който ден в случая е 14.04.2026 г. По съществото на искането настоящата инстанция съобрази следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на С. Д. Н. срещу въззивно решение № 1415 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2099/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 2710/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15132/2022 г. по описа на РС - Варна, с което съдът е осъдил С. Д. Н. да заплати на М. Т. Д., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сума в размер на 11 149 лв. С постановеното по делото решение № 159 от 10.03.2026 на ВКС, 3-то гражданско отделение, съдът е отменил обжалваното съдебно решение в допуснатата на касационно обжалване част; отхвърлил е предявения от М. Т. Д. срещу С. Д. Н. иск за сумата от 11 149 лв. и съобразно крайния изход от спора е разпределил разноските в производството. В мотивите на решението съдът е посочил, че в касационното производство касаторът е направил разноски за държавна такса в размер на 252.98 лева или 129.35 евро и 1 200 евро за заплатено адвокатско възнаграждение – т. е. доколкото част от касационната жалба е оставена без разглеждане с влязло в сила определение, то касаторът има право на разноски в касационното производство, равняващи се на сумата от 1067.60 евро. За въззивното производство касационната инстанция е приела, че в полза на касатора се дължат разноски в размер на 807.64 евро, а за първоинстанционното производство - 698.05 евро. При тези данни настоящата касационна инстанция приема следното: В касационното производство адвокатското възнаграждение съобразно изхода от спора е редуцирано до сумата от 963.72 евро. Безспорно е, че дължимото на всеки адвокат, представлявал страните в касационното производство, адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано като размер, а при възражение за прекомерност съдът следва да изхожда от заложените критерии в чл. 36, ал. 3 ЗА, а именно: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Ориентир за определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение е Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от тази наредба дължимото на инстанция адвокатско възнаграждение с оглед защитавания материален интерес е в размер на 723.43 евро. В настоящото производство обемът на адвокатската дейност, осъществен от процесуалния представител на касатора, е значителен с излагане на основания за допускане на обжалваното въззивно решение на касационен контрол и излагане на касационните основания по съществото на жалбата. Налице е процесуално представителство, осъществено чрез депозиране на писмено становище по даване ход на делото и становище по съществото на спора. Защитата е осъществена на високо професионално ниво. Съобразявайки залегналите в чл. 36, ал. 3 ЗА критерии и при така установените обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, настоящата касационна инстанция приема, че договореният между касатора и нейния процесуален представител адвокатски хонорар в размер на 1 200 евро не се явява прекомерен. Същият е редуциран от касационната инстанция съобразно изхода от спора. Молителката не сочи наличието на грешки от страна на касационната инстанция при изчисляване на разноските на касатора за другите две инстанции, които разноски се възлагат в тежест на страната, повдигнала неоснователно настоящия правен спор пред съда. В тази част молбата е бланкетна и съдът няма как да изрази становище по нея. С оглед изложеното се налага изводът, че молбата на М. Т. Д. по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение като такава. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение