Решение № 8400 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката, чрез старши юрисконсулт М. Петкова, срещу решение № 7952 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 775/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното решение е отменена Заповед № Е-РД-16-2830/28.12.2024 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населени места в област Габрово и в общините Елена, Златарица и Велико Търново, област Велико Търново, за периода от 17:02 часа на 27.12.2024 г. до 17:02 часа на 29.12.2024 г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и Министерството на енергетиката е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север“ АД разноски в размер на 1250 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че при произнасянето по чл. 72 от Закона за енергетиката (ЗЕ) министърът действа при обвързана компетентност и че по преписката не са били установени предпоставките за въвеждане на ограничителен режим. Според жалбата метеорологичните условия не са имали извънреден и непредвидим характер, пътната мрежа е била проходима, а дружеството е разполагало с достатъчен технически и човешки ресурс за отстраняване на авариите в срок до 48 часа. Оспорва се преценката на първоинстанционния съд относно доказателствата, включително кредитирането на показанията на свидетел, който е служител на дружеството. Твърди се още, че отказът не представлява санкция за оператора, а е последица от липсата на законовите предпоставки за въвеждане на искания режим. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба. Ответникът – „Електроразпределение Север“ АД, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу Заповед № Е-РД-16-2830/28.12.2024 г. на министъра на енергетиката. Административният съд е установил, че с предложение рег. № Е-26-Е-602/27.12.2024 г. дружеството е поискало въвеждане на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия за периода от 17:02 часа на 27.12.2024 г. до 17:02 часа на 29.12.2024 г. за населени места в област Габрово и общините Елена, Златарица и Велико Търново. Искането е мотивирано с възникнали вследствие на тежки метеорологични условия аварии по електроразпределителната мрежа, паднали дървета, натрупване на мокър сняг и затруднен достъп на специализирана техника в пресечени местности. С оспорената заповед министърът на енергетиката е отказал въвеждането на режима. За да постанови отказа, органът се е позовал на задължението на електроразпределителното дружество да поддържа мрежата в техническа изправност и да бъде подготвено за работа при бедствия и кризисни ситуации, както и на констатации от извършена през декември 2024 г. извънредна проверка на негови енергийни обекти. Прието е, че авариите е можело и е следвало да бъдат отстранени в рамките на 48 часа и че въвеждането на ограничителен режим би позволило на дружеството да черпи благоприятни последици от неполагането на дължимите усилия. В хода на съдебното производство са приобщени справки за прекъсванията на електроснабдяването, данни от Националния институт по метеорология и хидрология, Агенция „Пътна инфраструктура“ и засегнатите общини, становище на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, документи относно извършената извънредна проверка и доказателства за организацията и ресурсната обезпеченост на оператора. Разпитан е и свидетел относно характера на мрежата, начина на възникване и отстраняване на авариите и реда за изпращане на оперативна информация до Министерството на енергетиката. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че в периода от 21.12.2024 г. до 28.12.2024 г. в засегнатите райони е била налице усложнена зимна обстановка, характеризираща се с обилен снеговалеж, мокър сняг, ниски температури, силен вятър, навявания и паднали дървета. Тези условия са причинили множество повреди по електроразпределителната мрежа и са затруднили достъпа на аварийните екипи до съоръжения, разположени извън републиканската и общинската пътна мрежа. Съдът е отчел, че различното време на възникване на прекъсванията не доказва липса на аварийна ситуация, а сочи динамично развитие на повредите в отделни участъци на мрежата. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на необходимите фактически основания за постановения отказ. Посочил е, че административният орган не е извършил конкретна оценка на вида и местоположението на повредените съоръжения, броя и характера на авариите, особеностите на терена, възможността за достигане до отделните участъци на мрежата, ангажирания ресурс и обективно необходимото време за отстраняване на повредите. Приел е още, че констатациите от предходната извънредна проверка не установяват причинна връзка между откритите нередности и авариите, предмет на искането. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е определил характера на правомощието на министъра на енергетиката. Независимо дали при установяване на предпоставките по чл. 72, ал. 1 ЗЕ органът действа при обвързана компетентност, достигането до законосъобразен извод за тяхното наличие или отсъствие предполага пълно и обективно изясняване на релевантните факти. Обвързаната компетентност не освобождава административния орган от задълженията му по чл. 35 и чл. 36 АПК, нито позволява фактическите основания на акта да бъдат заместени с общи предположения за очакваното поведение и ресурсната обезпеченост на заявителя за справяне с аварийни ситуации. В случая отказът е основан на извода, че авариите е можело да бъдат отстранени за по-малко от 48 часа, без органът да е установил конкретния брой и местоположението на повредите, техническото им естество, последователността на възникването им, достъпността на съоръженията и необходимото технологично време за тяхното отстраняване. Обстоятелството, че без електрозахранване са останали 42 населени места, не позволява само по себе си да се определи броят и сложността на авариите. Не може да бъде възприет и доводът, че след като една повреда по електропровод може да засегне няколко населени места, броят на авариите непременно е малък и те са могли да бъдат преодолени в рамките на 48 часа. Този извод е предположен, а не изведен от конкретни технически данни. Декларираната преди началото на зимния сезон готовност на дружеството и общият брой на аварийните екипи също не доказват, че при конкретната обстановка всички повреди са могли да бъдат отстранени в посочения срок. За такава преценка е следвало да се установят действително ангажираните в засегнатите райони екипи, необходимата специализирана техника, условията за достигане до отделните съоръжения и възможността ремонтните дейности да се извършат безопасно и едновременно. Правилно първоинстанционният съд е разграничил проходимостта на републиканските и общинските пътища от достъпността на самите електроразпределителни съоръжения. Данните, че основните пътища не са били затворени, не изключват затруднен или невъзможен достъп до въздушни електропроводи, разположени в гористи и пресечени местности извън пътната мрежа. Липсата на акт за обявяване на бедствено положение също не е достатъчна, за да се отрече наличието на аварии по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗЕ или обективната необходимост от повече от 48 часа за преодоляване на последиците от тях. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно е обсъдил метеорологичните условия от предходните дни. Преценката за възможността за възстановяване на електроснабдяването не може да бъде ограничена само до състоянието на времето към датата на подаване на искането. Релевантни са и предходните явления, доколкото техните последици като натрупан мокър сняг, паднали дървета, заледяване, увредени съоръжения и затруднен достъп са продължили да съществуват и са оказвали влияние върху работата на аварийните екипи. В тази връзка правилно са съобразени данните на НИМХ и становището на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД относно причините за изключванията на изводи 20 kV. Касационното възражение срещу свидетелските показания също не обосновава неправилност на решението. Обстоятелството, че свидетелят е служител на ответното дружество, е относимо към преценката за достоверността на показанията, но не води до тяхната недопустимост или до предварителното им изключване. Първоинстанционният съд не е основал фактическите си изводи единствено на тези показания, а ги е обсъдил във връзка с останалите писмени доказателства. Показанията относно устройството на мрежата и организацията при аварии не заместват техническа експертиза, но подкрепят извода, че само броят на засегнатите населени места и честотата на изпращаните справки не са достатъчни за определяне на броя и сложността на повредите. Правилно е прието и че установените при извънредната проверка нередности не обосновават постановения отказ. В заповедта липсва конкретен анализ дали и по какъв начин всяка от тях е свързана с настъпилите аварии. Констатации като липса на осветление или обозначителни табели, нарушена мазилка и отделни несъответствия при техническата експлоатация не доказват, че разглежданите повреди са причинени от неизпълнение на задължението по чл. 89, т. 4 ЗЕ. Дори да са налице пропуски при поддържането на мрежата, те не освобождават органа от задължението да установи предпоставките по чл. 72 ЗЕ. Законът разграничава въвеждането на ограничителен режим от отговорността на енергийното предприятие. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЕ освобождаването от отговорност за вредите, причинени в резултат на ограничителен режим, не се прилага, когато авариите или недостигът са настъпили по вина на енергийното предприятие. Следователно въпросът за виновното неизпълнение на задълженията на оператора не може да бъде използван като заместител на преценката дали в конкретната обстановка е било наложително ограничаване или прекъсване на снабдяването за повече от 48 часа. Институтът по чл. 72 ЗЕ /ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия/ има превантивно и защитно предназначение. Целта му е при възникване на предвидените в закона обстоятелства да се осигури безопасното функциониране на енергийната система и да се защитят животът и здравето на гражданите, тяхната собственост, интересите на потребителите и националният интерес. Поради това произнасянето по искането следва да се основава на съвкупна оценка на всички конкретни обстоятелства, а не на общо предположение, че въвеждането на режима би облагодетелствало оператора или би го освободило от отговорност. Не може липсата на данни в административната преписка да бъде вменена изцяло във вреда на заявителя. Производството е започнало по негово искане, но по силата на служебното начало органът е длъжен да събере необходимите доказателства и да изясни фактите, на които ще основе акта си. Краткият срок за произнасяне по чл. 3, ал. 4 от Наредба № 10 от 09.06.2004 г. не дерогира изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Ако органът е използвал оперативна или публично достъпна информация, тя е следвало да бъде конкретизирана и обсъдена в мотивите на заповедта по начин, позволяващ проверка на направените въз основа на нея изводи. Последващото представяне на доказателства в съдебното производство не може да санира липсата на конкретни фактически основания в административния акт. Мотивите могат да се съдържат и в документи от преписката, но само ако са съществували към момента на издаването на акта и по несъмнен начин са обусловили волята на органа. В случая част от данните са събирани впоследствие, а и разгледани в съвкупност, не установяват обективна възможност за отстраняване на всички аварии в срок до 48 часа. При това положение правилно Административен съд – Варна е приел, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и без достатъчни мотиви относно решаващия въпрос – съществувала ли е реална възможност електроснабдяването в засегнатите населени места да бъде възстановено в рамките на 48 часа. Нарушението на чл. 35 АПК е съществено, тъй като при пълно изясняване на фактите органът би могъл да достигне до различен краен резултат. Касационната жалба не опровергава тези изводи, а повтаря становището на административния орган относно техническата готовност на дружеството, проходимостта на пътищата и предвидимостта на зимните условия. Тези обстоятелства са обсъдени от първоинстанционния съд и са преценени във връзка с всички доказателства. Не е налице твърдяното едностранчиво или превратно обсъждане на доказателствения материал. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно направено искане на ответника следва да бъдат присъдени доказаните разноски за касационната инстанция по представен списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и фактура за сумата от 1200 лева, която следва да бъде изчислена в еврова равностойност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,