Определение № 1013 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 815/2026 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 10674 от 03.10.2025г. постановено по адм.д. № 2001/2025г. Административен съд – Варна, VIII -ми състав, е оставил без разглеждане жалбата на „СИЕНА 2000“ АД, ЕИК 121907386, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Я. К., против РА № МД-РА-003/24.03.2025г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, и е прекратил производството по делото в тази част. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „СИЕНА 2000“ АД, ЕИК 121907386, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Я. К., приподписана от адвокат Н. Цонков. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Варна и да върне делото на същия съд за продължаване на съдебното производство по същество, както и да задължи Национална агенция по приходите да извърши проверка по подадения от него сигнал. Ответният по частната жалба кмет на Община Варна не е взел становище. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е частично основателна, макар и не по съображенията изложени в нея. С оспореното определение Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на „СИЕНА 2000“ АД, ЕИК 121907386, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Я. К., против РА № МД-РА-003/24.03.2025г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна,и е прекратил производството по делото в тази част. Първоинстанционният съд е възпроизвел детайлно установената фактическа обстановка по издаване на ревизионен акт № МД-РА-003/24.03.2025г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна и на ревизионен акт за поправка № МД-РА-003/19.05.2025г. на същите органи, и също мълчаливо потвърдена от кмета на Община Варна, както и подадените жалби от страна на „СИЕНА 2000“ АД, ЕИК 121907386. Посочено е, че съгласно чл.133, ал.3 ДОПК, в случаите на допусната в акта очевидна фактическа грешка се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно. Добавено е, че се касае за отделни ревизионни актове, които подлежат на самостоятелно обжалване, в сроковете по чл.156, ал.1 и ал.5 ДОПК. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че последващото връчване на РА за поправка и указанието в разпоредбата на чл.133, ал.3 ДОПК – за едновременно или самостоятелно обжалване, не възстановява срока за обжалване на поправения РА, респ. – не поставя началото на нов срок за обжалване на този акт. Според съда, за да е възможна хипотезата на едновременно обжалване на РА и на РА за поправка, следва сроковете за обжалване на двата акта да не са изтекли. Направено е позоваване на практика на ВАС - Определение № 4054/22.03.2013г. по адм.д. № 3650/2013г., според която смисълът на разпоредбата на чл.133, ал.3 ДОПК е винаги, когато това е възможно, законосъобразността на двата акта да се преценява в рамките на едно съдебно производство и само когато поради някакви процесуални пречки това е невъзможно, те да се разглеждат в отделни производства. В продължение е и прието, че влизането в сила на поправения ревизионен акт предполага провеждането на самостоятелно производство по съдебно обжалване на акта за поправка, което производство е допустимо при срочно подадена жалба. Добавено е, че единствената законово предвидена предпоставка за издаване на РА за поправка на очевидна фактическа грешка е наличието на такава – чл.133, ал.3 ДОПК, като възможността за извършване на такава поправка не е ограничена със срок, нито е обусловена от висящността на спора за законосъобразност на поправения РА, съответно от влизането в сила на същия. Направено е и позоваване на практика на ВАС - Решение № 13929 от 20.11.2014г. на ВАС, осмо отделение по адм.д. № 3857/2014г. Определението на Административен съд Варна е частично неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното определение поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд приема, че правото на оспорване на поправения ревизионен акт е преклудирано, тъй като издаденият акт за поправка на очевидна фактическа грешка представлява по същество произнасяне по жалбата на дружеството от 15.04.2025г. срещу първоначално издадения ревизионен акт, а не поправка на очевидна фактическа грешка. Според жалбоподателя, формалистичният подход на съда води до поощряване на неспазването на процесуалните правила от администрацията, а от друга – до отказ от правосъдие за страната. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти, свързани с издадените ревизионни актове, подадените жалби срещу тях по административен ред от „СИЕНА 2000“ АД, ЕИК 121907386 и мълчаливото им потвърждаване при условията на чл.156,ал.4 ДОПК. Спорът се свежда дали е допустима подадената до Административен съд – Варна жалба от дружеството вх. № МД2500062ВН/12.08.2025г. в частта й по оспорването на първоначално съставения ревизионен акт № МД-РА-003/24.03.2025г., или т.н. поправен акт. По изложените по-горе мотиви първоинстанционият съд е приел, че жалбата е недопустима в тази си част и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Настоящата съдебна инстанция не споделя изцяло този негов извод и го намира за изграден в противоречие с процесуалния закон. Производството за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в издаден административен акт, е уредено в разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ДОПК, съгласно чието предписание, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно. Грешка по смисъла на нормата представлява несъответствието между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в акта. Не може да се квалифицира като несъответствие между действителната и външно изразената воля на издателя на акта, грешката във фактите или при прилагане на закона при формиране на волята. Актът за поправката няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния (поправения) акт представлява единно цяло. Поправеният акт важи с поправеното съдържание от деня, когато е бил постановен, а не от деня на поправката. Тя само е премахнала несъответствието между волята на органа и нейният външен израз. От изложеното се следва извод, че първоначално съставения ревизионен акт № МД-РА-003/24.03.2025г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, или поправеният ревизионен акт, може да бъде оспорен при условията на чл. 133,ал.3, изр.2 ДОПРК единствено и само в частта му, в която е бил поправен с ревизионен акт за поправка № МД-РА-003/19.05..2025г. В останалата му част, като мълчаливо потвърден при условията на чл.156,ал.4 ДОПК и неоспорен в срок пред съда, първоначално съставеният ревизионен акт е влязъл в законна сила и жалбата срещу тази му част се явява недопустима. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че определението на Административен съд – Варна се явява неправилно в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на „СИЕНА 2000“ АД, ЕИК 121907386, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Я. К., против РА № МД-РА-003/24.03.2025г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, в частта, в която е поправен с ревизионен акт за поправка № МД-РА-003/19.05..2025г. на същите органи, и мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, и е прекратил производството по делото в тази част. При условията на чл.222,ал.2, т.1 във чл.236 АПК същото следва да бъде отменено в посочената част и делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата в посочената й част. В останалата му част определението на Административен съд – Варна се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222,ал.2, т.1 и чл.221, ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,