Определение № 2585 от 15.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1206/2026 г.

Производството е по реда на чл.48, ал.4 от Закон за арбитража (загл. изм. ДВ бр.63/2025г., в сила от 01.08.2025г.) Образувано е по искова молба, вх.№ 7049/06.04.2026г., на С. Г. Б., като наследник на Г. Щ. Б., починал на 01.02.2012г., чрез адв.П. Н. от АК – Благоевград, за отмяна, на осн. чл.47, ал.1, т.4 ЗА, и за прогласяване нищожността, на осн. чл.47, ал.2 ЗА, на арбитражно решение от 24.02.2011г. по ВАД № 230/2011г. на арбитър Б. Г., с което Г. Щ. Б. е осъден да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата 3134.91лв., ведно със законната лихва от 24.02.2011г. до окончателното изплащане, и 90 лв. разноски. С молби, подадени в изпълнение на дадените указания, ищецът е уточнил, че ответник е „Профи кредит България“ ЕООД, а цената на иска е 3224.91лв. Обективираното в ИМ и в подадената допълнителна молба искане за освобождаване от ДТ е основателно. В случая дължимата ДТ по чл.18, ал.4 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилщата по ГПК, е в размер на 32.25 лева (16.49 евро). В мотивите към т.12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС е изяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК. Именно такъв е и разглежданият случай. Видно е от приложените декларация за СИС, ЕР на ТЕЛК и разпореждане на НОИ, двучленното домакинство на ищеца няма имущество и се издържа с дохода му от пенсия в размер на 274.02 евро, а ищецът ежемесечно извършва разход в размер на 80 евро за заболяването си. Налага се извод, че към настоящия момент ищецът е материално затруднен до степен, че без освобождаването от задължението за предварително внасяне на ДТ няма да може да упражни предоставените му от закона процесуални права. На ответника следва да се изпратят преписи от ИМ и приложенията. Не следва да се изисква отново арбитражното дело - получен е отговор от арбитъра, че същото е унищожено, но за преценка спазване на срока по чл.48, ал.1 ЗА, следва да се изиска изпълнителното дело. С оглед изложеното, съставът на I ТО: