Решение № 1985 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Р. Ш., чрез адв. Л. Славов срещу решение № 22349 от 28.06.2025г., постановено по адм. дело № 12651/2024 г. от Административен съд София - град, с което и отхвърлена исковата му молба срещу Министерството на туризма с правно основание чл.122, ал.3 от ЗДСл. за заплащане на обезщетение в размер на 29 200лв. за периода 30.06.2023г. - 30.10.2024г. за недопускането му да изпълнява длъжността на която е възстановен по реда на ал.1, както и за сумата 519,59 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.10.2024г. до 16.12.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касаторът навежда доводи за неправилност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъдат уважени изцяло предявените предявените искове. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Министерство на туризма, в представен по делото писмен отговор, чрез юрк. Арсова оспорва касационната жалба и моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледано по същество касационната жалба е основателна. Администативен съд София - град е сезиран от Я. Ш. с искова молба срещу Министерството на туризма с посочено правно основание чл.122, ал.1 и ал.3 от ЗДСл. за присъждане на обезщетение за недопускането му да изпълнява длъжността на която е възстановен по реда на ал.1 от същата разпоредба с влязло в сила решение с посочена цена на иска 29719,59лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 519,59лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл.122, ал.1 във вр. с ал.3 ЗДСл. Изложил е съображения, че задължението на ответника за възстановяване на служителя на предишната длъжност, след постановяване на съдебно решение е обективно неизпълнимо от министъра на туризма, защото длъжността не съществува и няма как това неизпълнение да бъде обвързано с имуществена отговорност.Приел е, че ищеца фактически е бил назначен на нова налична длъжност, а не е възстановен по чл.122, ал.1 от ЗДСл. при първото му връщане на работа, независимо от посоченото в заповедта основание. Липсва недопускане на ищеца да изпълнява служебните си задължения, а неявяването му да заеме новата длъжност в срок, носи за него съответните последици. По тези съображения съдът е приел, че исковата молба на Ш. е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението е неправилно. Постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при липсата на относими и допустими доказателства, които не са събрани поради допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд на разпоредбите на чл.170, ал.3 и чл.171, ал.2 АПК. Правното основание на прядявения от Ш. иск е по чл.122, ал.3 от ЗДСл. Разпоредбата повелява, че когато възстановен по реда на ал.1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. При постановяване на оспореното решение, съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и в нарушение на изискванията за служебното начало не е събрал доказателства и не е изяснил спора от фактическа страна, включително не е указал на страните, представянето на конкретни такива. В разпореждане № 28049 от 20.12.2024г. съдът е направил кратък доклад на исковата молба, както и доказателствените искания от страна на ищеца. Разпоредил е изпращането на препис на ответника, като му е дал указания, относно съдържанието на отговора и последиците от неподаването му по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК. С разпореждане №3691 от 04.02.2025г., съдът е насрочил делото за открито съдебно заседание, като е указал на страните, че на основание чл.154 ГПК всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Конкретни указания до страните липсват и не са събрани поисканите от ищеца с исковата молба доказателства. За установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба, ищецът е поискал приобщаване служебно към материалите по делото на адм. дело №4446/2022г. и адм. дело №6733/2023г. и двете по описа на Административен съд София - град, ведно с делата на ВАС, като е обяснил значението им за спора и наведените в исковата молба твърдения. По това искане липсва произнасяне и делата не са приобщени, респективно доказателствата не са събрани. Допуснато е нарушение на разпоредбата на чл.170, ал.3 АПК, съгласно която съдът е длъжен да укаже на страните разпределение на доказателствената тежест. В случая това е сторено формално. Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл. 171, ал.2 АПК за събиране на доказателства, поискани от оищеца като изобщо липсва произнасяне от страна на съда по това искане. Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл.171, ал. 5 от АПК, съгласно която съдът е длъжен да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Освен представеното съдебно решение за възстановяване на Ш. на длъжност по реда на чл.122, ал.1 от ЗДСл., което доказва наличие на първата предпоставка на предявения иск по чл.122, ал.3 АПК, съдът е бил длъжен да укаже на ищеца, че следва да ангажира доказателства за деня на заявяване или явяването му в съответната администрация да изпълнява съответната длъжност, с оглед посочения в исковата молба период на претендираното обезщетение 30.06.2023г. до 30.10.2024г. Съдът е постановил съдебния акт в нарушение на прогласения в чл.9 от АПК основен принцип в административния процес – принципът за служебното начало. В противоречие с този принцип съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл.171, ал.4 от АПК, и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Въпреки диспозитивното начало в исковото производство каквото е и това по чл. 122, ал. 3 ЗДСл., конкретният исков процес се развива по реда на АПК, т.е. при действие на засиленото по АПК служебно начало, задължаващо съда да спазва основните принципи на АПК, вкл. и задълженията си по чл. 9 и чл.171, ал.4 от АПК. При така установеното настоящият състав намира, че решението е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели с оглед предявените искове доказателствената тежест, като укаже на страните конкретно, за кои от твърдените от тях обстоятелства не сочат доказателства, да установи чрез събиране на относими и допустими доказателства релевантните за спора факти. По искането за разноски за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл.226, ал.3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение