Решение № 7247 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2020 г.

Решение № 7247 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни приходи, търговия, транспорт и туризъм" при Община Антоново, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б., против Решение № 101 от 25.09.2020 г., постановено по адм. дело № 129/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2224-1/10.09.2018 г. на орган по приходите в община Антоново, потвърден с Решение от 11.06.2020 г. на Директора на Дирекция МПТТТ на община Антоново, в частта, с която на ЕТ "М 3113 – П. С. ", [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Антоново, обл. Търговище, [улица] са установени задължения за такса за битови отпадъци за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. От изложените в касационната жалба съображения се извежда, че се поддържа неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Настоява се за отмяна на съдебния акт и постановяване друг такъв по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът – П. С., в качеството й на ЕТ"М 3113 – П. С. ", чрез процесуалния си представител адв. Н., в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт, въз основа на които настоява за оставянето му в сила и присъждане на разноски в размер на 300 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба, е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, и служебно осъществи проверка относно допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба на П. С., в качеството й на ЕТ"М 3113 – П. С. " срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2224-1 от 10.09.2018 г. на орган по приходите в Община Антоново, възприет като потвърден в хода на административното му обжалване с Решение от 01.11.2018 г. на Кмета на Община Антоново, относно установените на едноличния търговец задължения за ТБО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени със Заповед № 26 от 25.01.2018 г. на кмета на община Антоново, с която издателя на акта е определен като лице, имащо права и задължения на орган по приходите за установяване, обезпечаване и събиране на данъци и такси съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. Оспореният акт е обжалван в срок пред горестоящия АО, който с решението си го е потвърдил. От друга страна е приел, че процесният АУЗД в обжалваната част касаеща ТБО за 2015, 2016 и 2017 г. е незаконосъобразен изцяло, тъй като в акта не е посочено как е изчислена ТБО за главницата, нито как са начислени лихвите върху нея и нито от кой момент са дължими, според съда, данни за изчисленията няма и в адм. преписка. Постановеното решение е мотивирано въз основа на показанията на допуснатите и разпитани свидетели относно предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и снегопочистване. Решението е неправилно Същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, липсват фактически и правни основания във връзка със спора по делото. Мотивната част на решението не съставлява същинска такава. Съдът е следвало да обсъди представените по делото доказателства, а именно представените заповеди на кмета на Община Антоново по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; план – сметка по чл. 66, ал. 2 ЗМДТ; декларации от ответника по касация; пътните листи- налични по делото, протоколи за плащане на такса за депониране и обезвреждане на битови отпадъци и др. Съдът е изградил мотивите си единствено на свидетелските показания като не е обсъдил основните аспекти на спорния въпрос, а именно фактическото предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имота, предмет на АУЗД за всеки от периодите, визирани в същия акт. В обжалваното решение не се съдържа обсъждане на релевантните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпределената тежест на доказване, доказателствената им сила и стойност. Направената констатация: "данните по делото сочат на неподдържане на териториите за обществено ползване до имота на жалбоподателя, невъзможност на определяне на сметосъбирането и сметоизвозването на отпадъците, както и обезвреждането на битовите отпадъци" е изолирано изведена, не е подкрепена от предходни или последващи фактически или правни съждения. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, при което се препятства изначално възможността за касационна проверка на обжалвания акт, нарушено е правото на защита на страните по отношение на същия акт. Предвид горното решението следва да се отмени в обжалваната си част и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, след което да се обосноват собствени мотиви дали от същите се установява извършване на услугите, за които с АУЗД са установени задължения за плащане на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периоди 2015 г. – 2017 г. Решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. При новото разглеждане на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да бъде разгледан въпросът за направените разноски в настоящото касационно производство. По посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение