Определение № 2957 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2016/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.243/24.04.24 по г.д.№.182/24 на АС В.Търново е върната частна жалба вх.№.3756/29.02.24 по описа на ВКС на Г. В. В. срещу опр.№.87/14.02.24 по г.д.№.394/22 на ОС Ловеч. Срещу горепосоченото определение е постъпила частна жалба от Г. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно /тъй като жалбата е подадена на 26.02.24 – т.е. в срок, до Администрацията на Затвора Ловеч/ и се иска неговата отмяна. Съдът, като обсъди приложените доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е прието, че жалбата е просрочена, тъй като жалбоподателят е уведомен за атакувания от него /с частна жалба вх.№.3756/29.02.24 по описа на ВКС/ съдебен акт на 19.02.24 /понеделник/, а жалбата е подадена на 27.02.24 /вторник/ - след изтичане на седмодневния срок за това на 26.02.24. Към момента на уведомяването за атакуваното от Г.В. определение и подаване на частната му жалба /вх.№.3756/29.02.24 по описа на ВКС/ той е лишен от свобода и се намира в Затвора Ловеч. Съгласно чл.77 ППЗИНЗС молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. В случая, след изискване на информация в тази връзка, по делото от Администрацията на Затвора Ловеч е постъпила разпечатка, съдържаща данни относно изходяща от Г.В. кореспонденция – а именно изпратена такава с изх.№.М-727/27.02.24 в запечатан плик до ВКС (печат с този номер действително е поставен на получен по делото плик) - а не извлечение от горецитираната книга с отбелязване на датата на получаване на кореспонденцията от Администрацията на Затвора от лишения от свобода. Същевременно, жалбоподателят представя заедно с настоящата частна жалба лист с поставен на него печат на Затвора Ловеч за изходящ №.М-727/27.02.24, отбелязване Жалба до ВКС срещу опр.87/14.02.24 по г.д.№.395/22 ЛОС и дата 26.02.24, съответно №.257/26.02.24 и подпис. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че следва да тълкува съвкупно горепосочените документи в полза на твърденията на лишения от свобода и да приеме, че същият е предал върнатата с определение №.243/24.04.24 частна жалба в Администрацията на Затвора на 26.02.24 /т.е. на последния ден от 7-дневния срок/, която от своя страна е следвало да я изпрати до адресата ВКС в 3-дневен срок съобразно чл.77 ал.2 ППЗИНЗС. При това положение и отчитайки датата на постъпване на частната жалба в органа, задължен да я препрати до ВКС - 26.02.24, съдът намира, че предвиденият в чл.275 ал.1 ГПК срок е бил спазен и не са били налице основанията по чл.262 ал.2 т.1 ГПК за връщането й. Постановеното в този смисъл определение на АС В.Търново е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото – да се върне на съда за произнасяне по съществото й. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,