Определение № 4281 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3259/2025 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Я. С. Ц., чрез адв. Л. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 749/7.07.2025 г., постановено по гр.д. № 399/2025 на Окръжен съд Варна в производство по чл.12 и сл. ЗЗДН. В молбата за отмяна, се поддържа, че по отношение на решението на Окръжен съд Варна, чиято отмяна се иска, е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – ново обстоятелство от значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му, а именно че насрещната страна Я. Т. Ц., е напуснала семейното жилище и живее на квартира, находяща се в [населено място], кв. В., заедно с детето Н. Я. Ц.. Насрещната страна по молбата – Я. Т. Ц., чрез адв. М. Н., е депозирала отговор, в който излага становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като влязлото в сила решение е постановено в производство по Закона за защита от домашно насилие и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в производство по Закона за защита от домашно насилие, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, институтът на отмяната по чл.303 и чл.304 ГПК е приложим не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици. Характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие са разяснени в т.22 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2 от 25.11.2020 г. по т.д. № 2/2019 г. на ОСГК на ВКС. Това производство не е исково и в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. В задължителните за съдилищата тълкувателни актове е прието, че производството по чл.12 и сл. ЗЗДН е с характер на спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на права и задължения помежду им. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него. Ето защо, съдебните актове по ЗЗДН не се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да се атакуват по реда на отмяната на влязло в сила решение по чл.303 и сл. ГПК. В случая, влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по спорна съдебна администрация – по чл.12 и сл. ЗЗДН и не формира сила на пресъдено нещо и съответно не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, както е посочено в т.4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение